За традицията и силата на любовта

За традицията и силата на любовта

Да ти напият менците, да ти откраднат китката, да подадеш кърпата, кълбото за запредеш...с любов- любовта е действие.

За да има ред в живота на човек е нужно да има ред и в душата му. За да има ред в душата, то светът около него трябва да бъде подреден. В миналото всяко обредно действие е следвало естествения цикъл, ритъма на природата. Предците ни са знаели, че онова което остава скрито- любовта, е действие.

Отново ще пиша за традицията. Не съм го правила отдавна.
Днес е денят, в който няма нищо по нетрайно и показно от чувствата. Денят, в който светът се изпълва с ухание на маргаритки, завързани с розови балони. Под път и над път...навсякъде чуваме думите "Обичам те". Нашепват ни го рекламите на шоколоди, плакатите по улиците, огризките във вестниците и модните списания. Любовта стана показна, арогантна, шеметна и рошава. Любовта забрави КОЯ Е. Тя се изплши от невежеството и се скри...дълбоко, дъблоко в сърцата ни, където само от време навреме ни пробожда, но ние уплашени я заместваме с шоколадов бонбон поръсен фино с брашно от френски трюфел.

Е това е нещо, наричам го съвремие и е нещо, в което смисъла ми убягва. И от години е така. Любовта е преди всичко не думи, а действие, при това действие всеки ден. Всеки. Там балони, розови панделки и гръмки слова няма. Няма и ресторанти, торти и плюшени мечета. Няма ги. Защото тя не е там, Не е и нужно. Защото любовта трябва първо да я поканиш, да я й попееш, да й затанцуваш, да те види, че да откликне и на свой ред та ти попее, потанцува. Любовта се кани като една истинска богиня...и трапезата ти трябва да е пълна с цвят, пълна с теб, без уговорки и драми, без страх, без минало.

Защо традицията е важна. Защото тя ни връща към корена на нещата- в чистотата им, тя е извора. В традицията ни както и впрочем във всяка стара култура, зараждането на любовта е било и е свещен акт.

Как са се задявали, влюбвали и признавали любовта си нашите предци? Можете ли да си представите баба си и дядо си като влюбена двойка? Да признавам малко е неудобно- лично, но те със сигурност няма да ви разкажат за дълбоките си пориви на тъга, по него или нея, нито пък ще ви разказват за бившите любими. Онези неслучилите се. Не. Те ще ви разкажат с мекота в гласа, нещо друго...как се е танцувало, как се е пяло на мегдана по Сирница. Как дядо ви е откраднал китката на баба на седянката, как тя е пяла, а той й е напивал менците - там на чешмата...и не я е дал на друг, нищо че е трябвло да чака, нея е избрал.

Търпение се нарича, нежност, деликатност, трепет. Чудя се дали и защо е нужно да се празнува деня на влюбените, като то всеки ден трябва да бъде ден на влюбените.Само веднъж в годината ли си казваме "Обичам" и по-скоро нужно ли е да го казваме...или е необходимо просто да го правим. И любовта както всичко важно в живота не просто дума, а най-вече действие. Акт на съзидателност. Така е било, така е и ще бъде...

На Сирна неделя до прошка ергените са мятали запалени стрели в двора на своята избранница. Заран рано момата отивала да провери колко стрели има хвърлени в двор й. До Сирница - цялата зима са се правили и сватбите. За тези, които не са се задомили, люлки са се правили, та и те да се люлят до Петков ден, защото е трябвало да се дочакат до другата Сирница, зимъска. Че как така година време? "Ами то любовта уяква, ако е силна и истинска, тя няма да угасне" казват старите. Търпение, трепет, деликатност, сила. Все думи, които трудно си представяме, че предците ни са изпитвали, но и те са били млади. Защото те знаят, че любовта вижда всеки жест, чува всяка песен и наблюдава танца на живота, наслаждава се, диви се, а после се отдръпва тихо, та да се усети. За да я почувстват хората, да за я закопнеят отново, точно нея, точно него. И чак тогава, отново ще се появи, ще ни навести...защото, чак тогава ще сме я поканили в сърцата си...след зимата, след изпитанието. Любовта е изпит, а не плюшено мече.

Сполай. Да бъде. Любовта. Така е било, така е и ще бъде...