Хелоуйн и българската традиция. Какво е скрито в тиквата?

 

И така нека сега видим какво е скрито в тиквата.

Популярният празник Хелоуин е част от календарните празници на келтите, посветени на края на летния сезон, на който те отправят благодарност към небето за добра реколта. Като древен народ келтите не са откъснати от древната традиция и връзката със своите предци. На този ден  се знае и че те частвали и почитали своите мъртви.

След като християнството настъпва и там се смесват старото /соларно знание и връзката с Богинята майка/ с новото учение /Християнството/. Така постепенно се стига до размиването на образите и традициите, тачени преди, за да се синтериза цялото познание под шапката на празника "Вси Светии". Днес честван като известния и у нас ден на мъртвите -Хелоуйн. 

Очевидно е, че възприемайки веселия и цветен маниер на честване на какви ли не празници /Хелоуйн, Свети Валентин и др./ има реална опасност да спрем търсим и да тачим родните такива. Защото цветното привлича. Спомнете с историята за цветните мъниста, които конкистадорите дали на местното индианско население. Една история, завършваща с приключването и завладяването на древната култура на индианците. В съвременноста този подход все още се ползва и прилага.   

Така протича подмяната на ценности в една култура, като преминаваме през поетапното наслагване на един празник /нов, цветен и привлекателен за децата или за влюбените, например / върху друг стар празник /Архангелова Задушница, Трифон Зарезан/, приемайки новото базкритично.

Нарича се обогатяване, ако новонастанилата се култура подпомага развитието на дадена общност или група, или я профанизира, когато е обратното. 

Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.

Съвремената подмяна не идва с ятаган, тя не съсича глави и не организира публични линчове. Напротив, тя идва с примамливи оферти за забавления, евтини оферти за празнуване на деня на Влюбените, идва с модата в МОЛ-а, с медиите, идват с "успешните" истории за забогатяване или слава или със мимолетните звезди на деня.

Тъжно е, затова ще ви оставя вие сами да решите, кое е валидното в момента и вие лично кое и как подкрепяте.

Добре е да съзрем отговорността си, че ние участваме в този процес с всяко свое невинно на пръв поглед решение. И да, това са онези малки решения, които в последствие подпомагат изместването на местните култури и водят да подмяната на ценности и "завземане на територии" без меч, но затова пък с наше дейно участие. Тези решения - прегрешения са свързани с това дали да купим костюм на детето за Хелоуйн, което да прилича на тиква или да омесим заедно питка за задушница, запознавайки го с постиженията на някой наш претец, тези решения ни водят до избора дали да празнуваме Трифон Зарезан с чаша хубаво вино в ръка или Деня на влюбените с панирани пилешки филенца със синьо сирене в местен, но известен рекламиран ресторант.

Важно е да разберем дали искаме да бъдем потребители или пазители - да ядем на сини сиренца  или да тачим хляба и да бъдем майстори на духа.  Избор имаме, той е наш...

Честит Архангелов Ден, приятели, денят на Светлината. Знам, че ме разбрахте, дори това да не ви е харесало, Вие отново имате избор. Аз моят вече съм го направила.

Архангелова задушница.

Много отдавна още преди да се родим ние или нашите родители, както и техните такива,  са чествали дните на предците. На  7 ноември е Голяма Архангелова Задушница (събота е ден на Сатурн, не случайно, а и е деня на мъртвите). Празникът съвпада с традициите на споменатите по-долу в статията чествания при древни народи в Мексико, Индия, Корея.

Архангелова е последната задушница за годината и се нарича Голяма задушница. 

Какво се прави на този ден?

Архангеловата задушница, както споменах по-горе, се нарича още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи задушница през цялата година.

Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото, както казах, събота е отредена за ден на покойниците.
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян,  украсяваме с цветя, оставяме храна, павят се подавки. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба. В църквата пък се прави богослужение с молитви за починалите.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България. Правят се и общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк наследниците поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. 

Тук се вижда как реално се организират действията по време на този ден. 

Важна част е споделената трапеза със семейството на този ден. Българинът в традиционната култура, ползва трапезата, храната и споделянето й, като свещен момент, в който се осъществява връзката между хората седнали на масата, но не само. На специалните празнични трапези, винаги се приготвят специални ястия- меси се хляб, носят се плодове, вино, но не и алкохол и т.н.т. Трапезата и храната приготвяни на големите ни празници е своеобразен мост. Чрез храната се осъществява връзка, молитва/приношение/ посветена на даден Светец, на Слънцето или както е в момента връзката с предците ни и небесните водачи на Светлината и вонството на Архангел Михаил. Чрез трапезата и храната на нея се реализира връзката между човека и Бога, както и между отделния човек и неговите предци. За това говорят и следващото описание на действията, които се осъществяват с храната. 

На дена н азадушница първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперуда да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла да те поздрави. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, както и на непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас. 

Тук ще направя една моя вметка- погледнато от позицията на системите и системната работа основно през призмата на семейните констелации (техниката работи с родовата енергия и кармата) не е чудно, че древните народи все още тачат и "обезпечават, хранят" семейната душа (нашите кармични семейни обвързаности) с определени ритуални действия. Тези древни обичаи не само показват силата на връзката ни с семейство, род и родина, но ни дават и ясни напътствия как да "умилостивим, да се помирим" тези сили /Съдбата/, които са по големи от нас, но оказват съществено влияние върху живота ни.

Ако имате желание за повече информация по темата за връзката ни с предците и силата на семейната благословия, може да продължите да следите блога, както и да дочетете тази статия докрай. 

Чрез ритуалните действия,  молитвите и празнуването, ние живите засвидетелстваме уважение към предците и корена си, като отправяме послание "Ние ВИ помним. Ние знаем, че без вас и нас нямаше да ни има. Ние ви почитаме, почитаме вашия живот и изразяваме нашата благодарност за Живота, Kойто чрез Вас е дошъл при нас. А той е най-големият ни дар. Благодарим!"

Другата връзка, която идва по линия на църквата и християнската вяра, но не е по-малко важна, е осъществяване на връзката ни с Доброто и Светлената, със Защитните Светлите сили и Архангел Михаил. 

"Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му. Това се отнася не само до последните дни на света, това се отнася и за човешката душа  Ангелът-пазител, когото имаме от рождение, ни подбужда към добри дела, милост към изпълнение на Христовия закон на любовта."

 

(За всеки, който се интересува от темата за родовата енергия, връзката със силата на предците и влиянието върху живота ниq може да следи блога и предстоящите събития  FB: PranaAnaр и Школа за потомствена мъдрост към Център Канатица, както и да прочете този въвъждащ материал В кръга на предците.)

Е нека отправим поглед към далечни времена, далечни народи, предания и да видим...там как отбелязват днешния ден.

Стари народи от цел свят честват този ден по един или друг начин. Днешният ден се свързва със смирението, благодарността и почитта към предците и силите на отвъдното, на духа. 

Често много примитивни култури търсят закрила и съвет, помощ от своите предци. Това е така, защото без нашите предци никой от нас не би съществувал. Нашите предци държат ключа на голяма мъдрост, която са усвоили през техния живот, преди ние да се появим и ние можем да ги призовем да ни водят и съветват. Този вид честване е най-важната част от празника, защото така живите се свързваме с циклите на живота и смъртта. В нашето ежедневие е лесно да забравим и трудно да приемем, че смъртта е естествена част от този цикъл,  а непрекъснатите опити на науката ни отдалечават от разбирането за този цикъл и  засилват страха от смъртта, като не я поставят като част от природните и духовни закони.

Halloween се празнува на 31 октомври в много страни по света. Докато в съвремието той е силно комерсиален празник, то поглеждайки към келтската традиция например, този ден е познат като Allhollowtide. Вярването гласи, че през този период душите на покойните ни предци са най-активни- датите са от 31 октовмри до 2 ноември. Това са дните, в които можем да ги почетем да измолим тяхната благословия и закрила. Вярването остава такова да момента на повлияването му от християнството, когато традицията се запазва под формата на почитане на светии и душите на предците.  

В Мексико тази седмица също се празнува връзката с мъртвите. Денят се нарича Денят на мъртватие и е посрещан с пищни костюми, трапези и веселия, посветени на предците и тяхната сила. Разликата във честването е с около една семдица и най-вероятно с едържи на въвеждането и изменението на традициония ни български календар с църкавния тъкав. В далечно и екзотично Мексико при идниаците почитане на душите на мъртвите- отново се чества на 01 ноември. Мексиканците вярват, че ако тъжим и помним тези хора с 

“тежки мисли и чувства”, това пречи и разстройва техните души. Затова вместо да скърбят мексиканците вярват, че тази връзка трябва да се почете като се празнува с изобилна храна, танци и много веселие. Празнува както живота, така и смъртта. Затова се правят и олтари, на които се оставя храна, дарове, а лицата си изрисуват като черепи.

Същата традиция е известна и популярна и на далечните от нас Филипини. Тя се нарича Araw ng mga Patay. Датата на празника е 01 ноември. Това е времето за спомняне на починали приятели и членове на семейството, като се отправят молитви и се пеят песни. Предварително се почистват гробовете и празника протича около тях. Мъртвите са включени в празника като им се предлагат храна и молитви.

Mahalaya Amavasya (Pitru Paksha), това е наименованието на същия празник, но в Индия, където на празника се почит мъртвите предшественици. Индийците вярват, е живите дължат много на своите предци. Защото чрез техните познания, умения които са предали на живите, е възможно последните да продължат по пътя си и да живеят и да се развиват, да продължат цикъла на Живота. Предлагането на храна е начин да благодарят на предците за техния принос, а празненството продължава под формата на фестивал във всяка общност.  

Chuseok or the Harvest Moon Festival, е традиционно честване и ваканция в Южна Корея, празника съвпада с 15-тия ден от осмия месец на лунния календар. Този празник е посветен основно на сезона на добрата реколта и е традиционна практика да се пътува до родното място и да се почетат предците. 

По време на завръщането гробовете на предците се почистват и украсяват. Със специална закуска и възпоменателна молитва се благодари за помощта и наставленията, която предците дават на своите живи наследници.

Read More