Да изтъчеш света. Душата на майстора.

Тъкачи на истории

Смело и съвсем отговорно ви казвам, че майсторът, този които изроботва предмет с ръцете си е творец на светове. 

Готови ли сте да се гмурнете с мен в дълбините на вещите хора, в дълбините на душата на майстора? Заповядайте.

Ще се радвам да ви преведа през това приключение и да ви запаля за красотата на душата, която всеки носи вътре в себе си. 

Старите занаяти в днешно време будят много хора за красотата. В изработените предмети човек съзира и силата на духа на майстора и красотата на самия предмет. Ако се запознаеш по-добре, дет се вика от близо, с даден предмет, направен от майстор, докоснеш го, то той непременно ще ти разкаже някаква история. 

Често пъти историята ще е свързани с живота. Ако пък имаш желание и чиста проба любопитство да научиш повече, то ще забележиш нещо необичайно. Ще разбереш, че предметите изработени с ръце, са предмети изработвани и със сърце. Те са "живи" и знаете ли какво- те са способни да ни пренасят през време и протранство, за да научим повече за света, който обитава душата. 

Там, където има масторлък, запомнете, никога нищо не е само майсторлък. Никога нищо не е  само парче желязо, дарво или кълбо прежда. Тук нещата стоят инак. Онзи инак, който малко хора ще разберат, ама най се...

Тук, за да работиш с ръцете си и да създадеш предмет е необходимо първо да чуваш добре. Ще попитате "Защо пък да чувам?".  Ами ей така, да чуваш и виждаш с очите на душата си...да имаш смелостта да го направиш. Това е първото и абсолютно необходимо условие, за да станеш майстор. Всичко друго е техника. Не може да бъдеш майстор в каквото и да е и да нямаш свой почерк и лице. 

Много хора мислят, че са майстори само, защото могат да правят добре дадено нещо. Знаете ли, това не е вярно. Колкото и да ви го казват, показват и навират в носа това убеждение, запомнете, то не е вярно. Знаете ли защо? Защото нямаш ли сърце за нещото, то ти не си и няма да бъдеш майстор. НИКОГА. Така е в живота. Не този на известните, масмедиите, на гордостта и лицемерието, а този живот в живия дух, там където душата на човек се изпълва с радост. Там където се създават нови светове и където всеки, докоснал се до сърцето си, може да стане майстор. Другото са приказки за неверници. А щом четете този блог, вярвам вие не сте от тях.

В тези истории, ако имаш уши ще чуеш първо шепот, после музика и накрая цяла симфония- от ударите на чука, от набиването на длетото или монотонното тракане на стана. Заслушайте се в симфонията. Тя идват душата на Майстора. Питате ли се вече кой е Майстора? Ами събуди се, приятелю. Отвори очите си с любопитството на дете, с въображението на творчеството вътре в теб и накрая бъди завладян от Майстора, предай се. "Да се предам ли?" ще попитате. "Ама каu така, на кого да се предам?".

На душата си се предай, читателю, тя е МайсторЪТ, никой друг. Запомни. НИКОЙ ДРУГ. 

ЩО Е МОТОВИЛКА И КАКВА Е МАГИЧЕСКАТА Й СИЛА?

Остарял дървен уред, служещ за намотаване на изпреденото влакно (най-често прежда) и за подготовката му за основа за по-нататъшно тъкане. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, направен от стъбло или клон, като в другия край има перпендикулярно монтирана дървена дъсчица. Преждата се намотава надлъжно по дължината на ствола, преминавайки между двата рога на вилообразното разклонение горе и върху перпендикулярната дъсчица долу. Така намотаната прежда се нарича чилѐ.

Според българските народни вярвания мотовилката има МАГИЧЕСКА СИЛА: от нея се плашат и странят змейовете, самодивите и лошите духове изобщо. Въпреки това народната вяра забранява намотаването с мотовилка да става над малко дете, тъй като то ще бъде залюбено впоследствие от змей (ако е момиче) или от самодива или змеица (ако е момче). Забранено е също така с мотовилка да се удрят малки деца, моми и ергени. Мотовилката се използва и при някои баяния; вярва се, че родилка пострадала от лахуси, може да бъде изцерена с мотовилка.

В целия свят от древни времена тъкането е било дейност осъществявана от жени. Пък може и да  запозная с една история от Гвателама и тъкачките на истории отвъд океана. Да отидем на гости в Андите например. Имате още малко търпение. 

Read More

Българските шевици и света

Българските шевици и облекло и света

Българските шевиции връзката им с Етруските

За облеклото на Блъгарите както го е видял и описал в книгата си "Европейска Турция", Джеймс Бейкър.

"...Дрехите на женита, а също и на мъжете, да много шарени. Жените носят облекло с великолепни цветове, особенни за всяко село, което е пореден признак за силата на Блъгарите да подчинят самоличността за сметка на общото благо. Селското облекло е много разнообразно и великолепно, но цветовете са избрани толкова добре че въздействието им е и са приятни за окото. Техните колани, гривни, е украшенията за главата, които са направени от сребърна смес, са сложно изработени и много ценени. Предавани са от майка на дъщеря като семейни ценности. Любопитно е че големите кръгли закопчалки на тези колани - става дума за пафтите, бележка моя - много наподобяват тези на Етруските, които са открити в разкопки на старини в Италия. Възможно е това да е някаква народностна връзка. Напълно естествено е селските жени да следват техните обичаи от поколение на поколение. Блъгарите - съчинителя смята че Блъгарите са Азиотски пришълци - са се оженили за Славянските жени, и е доста възможно древните Етруски да са били от Славянския клон на Арийската раса...."

Две неща тук са много важни за отбелязване, като и двете са направили силно впечатление на съчинителя.

 

Женски носии от колекцията на РИМ Ямбол "Магията на Тракия"

http://yambolmuseum.eu/

Първото е подобието на част от облеклото на Блъгарките - закопчалките на коланите - с това на Етруските жени.

Второто е че всяко село си е имало свои собствени особенни цветове, и самоличността на жените, които са изработвали дрехите се е подчинявала на тази обща за селото особенност.

Т.е. облеклото на всяка една жена е било неповторимо, нямало е две дрехи - елече, престилка, риза, коланче, чорапи, забрадка и така нататък в цялото ни Българско поземлище, които да са били ЕДНАКВИ, всяка една е било различна и неповторима. Но, тези в различните села са имали общи признаци, които са ги обединявали и това е позволявало на селяните, лесно да се кажат тази мома или момък от кое село са, а понеже жените са тези, които се местят да живеят при мъжете си, и от кой род носещия дрехите е.

Може би това е било своево рода, начин за бързо разпознаване - този от нашето село ли е, от съседното, от по-далено някакво или някакъв напълно чужд човек - без дори да са го попитали. Както се казва - дрехите го издали.

Тази особенност в облеклото на Блъгарите - дрехите на селяните от едно село да споделят общи черти - е използвана от Любомир Милетич, за да проследи разселването на Блъгарите когато е проучвал Североизточна Блъгария. Тези негови подробни изследвания той е направил в книгата си "Старото Българско население в североизточна България".

 

по материалиот Интернет.

Древен народ, древно знание- българско!

Хубав и успешен ден, приятели.

Традиционният тревненски женски накит за глава сокай – легенди и история

Сокай- традиционно женско забраждене България

"Да започнем с легендите. Едната разказва как се е появил сокаят в Тревненско: „... с падането на Второто българско царство, Търновското, забягват прокудените царски семейства и се поселяват в затънтените и недостижими за турците селища, гдето, за да запазят живота си, остават като поселници. Тия царски фамилии и приближени са донесли тук и тоя царски накит, от които заимства населението и го поставя в употреба в своя битов живот”. Тази легенда, свързваща произхода на сокая с царските диадеми, според краеведите обяснява желанието на турската власт да бъдат те извадени от употреба в началото на ХІХ век. Как е станало това разказва друга легенда: 

„Търновският войвода решил да издигне в Трявна един часовник с кула, като хаир от него, но с условие: да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сукаи. Сукаите били прибрани и дадени на войводата, когато сахатът бил изкаран.” Легендата свързва премахването им през 1814 г. с разрешението на Фейзи ага да се построи часовникова кула в Трявна. Но се промъква и подозрението, че с прибирането на сокаите търновският управител прокарал не само една политическа мярка / с богатата си метална украса сокаят принуждавал жената да ходи с високо вдигната глава, което не се харесвало на османската власт/, но и „задоволил своята нумизматична склонност да прибере от сукаите всевъзможните антични пари, които са ги красяли.” Едва ли само това са били причините за забраната да се носи сокай, като се има предвид, че по същото време сокаят е забранен и в Габрово. Според Евгения Лепавцова причините за премахването на сокаите са както религиозни, така и социално-икономически. Приписката на псалтир от 14.02.1814 г. от Габрово показва, че забраната е израз на обществено настроение и отношение на църквата към разкошното облекло като греховна проява. В запазения и непубликуван архив на Етнографския институт с музей при БАН възрастни хора от тревненските колиби са разказвали, че след Освобождението свещениците в Трявна забранявали на колибарките да се черкуват със сокаи, защото «с дългите сокайни кърпи...гасели запалените на пода свещи». 

Като причини за насилственото премахване на сокаите в Габровско, Еленско се посочват както враждебното отношение на османската власт към разкошното облекло на българите, така и «безполезното пилеене на пари» при осигуряването на тези накити, които предизвиквали «завист и лошо подражание». Медно кръжило към 60-те години на ХІХ век се продавало между 150-200 гроша. Паричките се продавали по 3 гроша/драма. За един сокай отивали 200-300 гроша само за нанизите пари. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо. С оглед на тази финансова тежест традицията отстъпила, позволявало се за младата невеста след сватбата да се вземе чужд сокай, но за Великден трябвало да излезе задължително със свой. Социално-икономическите промени в края на ХІХ и началото на ХХ век, които налагат по-евтиното и по-удобно облекло, водят до окончателното отмиране на сокаите и в отдалечените колибарски селища.

Как е изглеждал сокаят? Тъй като е излязал от масова употреба в началото на ХІХ век, до нас са достигнали главно описания, съхранени в спомените на възрасни хора. На тях се позовават Христо Даскалов и неговият син Богомил Даскалов, оставили най-пълно описание на тревненския сокай. Ценен документ за този накит са и две картини, рисувани след Освобождението – „Тревненка” на Иван Попдимитров, от която е запазено само фотокопие ( картината е изгоряла през 1944 г. при бомбандировките над София), и „Жена от Боженци” на Ив. Мърквичка, рисувана вероятно 1896 г.

Сокаят е свързан със сукманената женска носия и е разпространен сред балканското население по северните склонове на Средна Стара планина. 

Сбирка от Етнографски музей Етъра- сокайни шевици от България

Познати три типа сокай: габровски, килифарски и ловешки. Наименованията са на основните селища, около които е бил носен. Тревненският се отнася към габровсия тип сокай. Той се е носел някога както в Трявна, така и в околните селища. Макар, че едно от предположенията за произхода на наименованието „сокай” да е от „сукно”, „суча”, „сукман” и др. сродни, в научната литература се е утвърдила формата „сокай”.

Сокаят , който красял главите на омъжените жени, се поставял на главата на булката в понеделника след сватбата. В по-стари времена това ставало в срядата , а някога било в първата събота след сватбата , когато било първото излизане от мъжовата къща и ритуалното разбулване. Рано сутринта, след връщането от чешмата, в момковата къща снемали булото и слагали на главата на невестата сокая, подарен й от свекъра. Тази смяна била съпроводена от специален ритуал, споменът за който вече не е запазен, но до късно останал да битува изразът „ще гласят сокая на булката” като знак за нещо специално. В поставянето му на главата на булката не можела да участва жена, чиито родители са починали. Бялата кърпа /месалът/ булката сама украсявала, като прикрепяла извезана от нея като мома сокайна шевица. Останалите части били от сокая на свекървата. Ако имали повече синове и вече били подарили сокая на първата си снаха, свекърът и свекървата поръчвали при куюмджията да изработи нови части за сокай, като при събирането на монетите помагали и роднини, близки и познати. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия син, когато се давал на снахата. Ако жената имала само момичета или била бездетна, можела да си носи сокая до дълбока старост. Но според П. Цончев „по-старите жени, народили по няколко деца, са преставали да носят сокая, както и да се кичат с цветя.” Покривали главата си с кърпа, която забадали с игла, наричана „бод”.

Сокаят имал 5 части: кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с цветни камъчета. Дълго е 32 см, широко 4 ½ см, дебело около 1 мм. Изработвало се от тревненските куюмджии. В богатите тевненски чорбаджийски къщи било позлатено, посребрено, а у по-бедните и колибарите – медно. При траур металическото кръжило се покривало с везана върху черно платно сокайна шевица с определени мотиви. Буката е дървена елипсовидна дъска с отвор, направена от бук, откъдето идва и името й. Пелешките са низи от тънки сребърни парички – 5-6 върви по 30 см. дълги. Освен пелешки се прикачвали и висулки, изработени от златарите. Закрепвали се отстрани на скулите и се наричали „смочета”.

Според Б. Даскалов сокаи със златни пелешки в Трявна носили в края на ХVІІІ век жените на чорбаджи Генко и на стария хаджи Кънчо - даскала. Подбрадникът е плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачени за кръжилото и минаващи под брадата. Месалът е памучна или конопена кърпа, дълга до 3,50м и широка 0,45м., с кенари. Към краищата завършвала със специална шевица /сокайна шевица/ и ресни.

Даниела Тодорова-ДАБКОВА

Българските шевици и световната мода

Преди две години, когато стартира проектът свързан с курса по везба "Българската шевица" издирвах под дърво и камък жени и мъже със златни ръце и сърца. Слава Богу все още има такива, които освен друго подкрепиха идеята за курсовете по занаяти към Читалище "Канатица".

Благодарна съм.

Но да се върна към шевиците...

Невестинска носия Дупнишко- Благодаря за прекрасния кадър на Bulgarian Roots

Един ден една от тези жени със златни ръце ми сподели свой опит история, която няма да забравя. Беше прекрасен пролетен ден. Разхождахме се из улиците на родния ми град и си говорехме. Имаше какво да науча от тази веща жена, затова цялото ми същество попиваше думите й като жадна почва, на която дъждец скоро не бе росил

"Ами то преди няколко година една американка- дизайнер дойде у нас- в България. Тя поиска да й покажем наши традиционни облекла, носии и шевици. Събра ни и ние й показахме много неща. Американката беше възхитена, снима много, показахме й как да шие, да бродира...Стоя няколко дена в страната и после си тръгна. Беше много доволна. След 6 месеца разбрахме, че е направила модна серия облекла всичките с наши шевици, но от нейно име.. Показвала ги някъде в Щатите, много далече и имала голям успех. Разочаровахме се, че дори ни ни бе казала на какво бе посветенотова нейно изследване. Но какво да направим. Такъв е света.

Стоях и слушах разказа. Болеше. Питах се едно- какво можех да направя?

За пореден път в живота ми отново и отново идваше при мен идеята, че в раклата на баба има съкровища. Истински, ценни и... забравени.

Пример от Румъния

За мен това са съкровища на духа, но когато нещо не е оценено от собствените си наследници, а потомците се обличат с дрехи произведени в Китай и Турция, то какво да очакваме освен, то да бъде оценено от други хора по друг начин. Е сега вече се вижда, че наследството в бабините раклите на село струва милиони.

И да, вероятно е сега е моментът, когато ще бъде оценено и от наследниците. Веднъж стигнало другия край на света и пожънало успех, това е по-вероятно...

Питам се- от кого зависи съхраняването на паметта за занаятите, за това да сътвориш шевица с ръцете си, да направиш риза, да носиш духа на предците си и наследството им с гордост, защото това част от твоя културен и духовен код- уникален, неповторим за всяка нация?

От министерството, от музеите, от кого, от съседката, от баба Пенка на село?

Не бе нужно да мисля дълго- това съхранение на тази древна памет зависи само и единствено от нас самите!

Пример от Румъния

Знам го, защото то е в сърцето ми и знам, че във вашите сърца бурята е същата. Защо? Защото шевицата, музиката, песента и танца докосват, разтърсват, защото това е сила, нашата сила, сега го наричат по модному "идентичност". Нямам против, само да не си купувам тази идентичност от корпорация "Made in China" или Холивуд. защото там няма магия, няма връзка, няма нито сила, ни любов, има само ефекти. Модната индустрия е гладно чудовище, което не се сприра пред нищо, за да застане в центъра на обектива, да обере овациите, за да бъде признат поредният гении на модата, от когото марките да направят милиони. Модната индустрия "краде" безогледно и печели много, наистина много.

Пример от Румъния

Това е истината. Сега краде от нас, от бъдещето, а ние не просто не чуваме аплодисментите, защото те са отвъд океана. Там някъде далеч, където от златната ракла на баба- някой печели милиони, докато ние носим облекла второ качество от Китай и Турция, купени на сергията на пазара, а маркови неща виждахме за първи път в магазаните втора употреба.

Това не е сарказъм, това е жива история, история която творим ние самите, сега. Все още има възможност да вземем и друго решение...да пазим, да тачим, да бъдем жадни. Пожелавам ви го от сърце и на вас.

ЖАДНИ за себе си!!!

Румънците пак ни изпревариха...;-) Прекрасно е все пак, че и това се случва, не мислите ли?

Повече за проектите на НЧ "Канатица" вижте тук

БНТ материал

Материал на БНТ за шевиците и световната мода

Наш ред е...да учудим себе си и света, защото има с какво.

Благодаря ви любовта и за това, че прочетохте тази статия докрай.

Read More

Пеене за бременни. Силата на майчиния глас

                           

                               Пеене за бременни
          
                          Възпитание от утробата

Пренатално пеене

Когато стартирах с часовете по народно пеене една от най-важните задачи бе да създам група за пеене за бременни и да подпомогна укрепването на връзка между съвременните бързащи супер майки и традиционната българска народна песен, между тях и техните  неродени още бебчета. Е това бе преди години...децата, като аз ги наричам "Пеещите бебета" сега на на по 5-6 годинки. Тоест първата част от моята задача бе изпълнена. Сега имам нужда от вашата подкрепа.  

Гласът е неповторим инструмент, с който можем да се свържем със себе си и да се хармонизираме и отпуснем. 

Когато майката пее тя има възможност да изследва гласа си, да се хармонизира. Това способства да с изгради една много важна връзка- ранната връзка - майка- дете. Затова всяка песен, всеки тон, всяка положителна или отрицателна емоция подпомагат детето да усеща и възприема света, чрез дъха, пулса, гласа на майката. 

Силата на майчиния глас

Споделям наколко думи за пренаталното пеене...част от вас са чували, други не. Няма нищо ново под слънцето. Всичко  е песен. Пренаталното пеене е песента на майката, тази която тя пее на своето дете, докато е бременна. Може да се каже, че това е първата песен, реч и глас, които детето "чува" докато е в утробата. И нали не се съмнявате, че навремето майките и бременните са пеели и са създали огромно богатство от песни, които да пеят и следващите поколения жени. Знаят ли съвременните майки за съществуването на български люлчени песни? Нека да се позваме от наследството на предците си.

Очаквам в бъдеще да споделите своят опит, за да вдъхновим новите поколения носещи живот в себе си. Благодаря ви, момичета и пеещи майки.

Изследвания 

Енергията, възприемана през ушите ни

„Слабо известен факт е, че ухото трансформира стимули от околната среда в енергия. Ухото е генератор за нервната система и мозъка. Преддверието (vestibulum), част от ухото, която допринася за чуването, не само възприема сигнали и ги праща към мозъка, но също трансформира движенията на тялото в енергия. Преддверието праща съобщения на мозъка, които биват преработени в енергия. 50% от енергията, от която мозъкът има нужда, за да функционира оптимално, идва от тези телесни усещания, които се канализират през преддверието.

Високочестотни звуци

Високите честоти са храна за мозъка. Те го изпълват с енергия, стимулират го, правят го по-буден, и му позволяват да се фокусира и помни. Голяма роля за енергията играе ушния охлюв (cochlea). Клетките на космите на ухото са „разпределени нарядко за нискочестотни звуци, но са многобройни за високочестотната зона. Дори само големият брой клетки, възприемащи високи честоти, може да обясни защо те зареждат мозъка повече от нискочестотните звуци.

Нискочестотни звуци

Частта от ухото, наречена sacculus (равновесната част в преддверието на ухото има две кожни торбички – sacculus и utriculus) реагира на звук в нискочестотната зона. Всеки звук с ниска честота, като рок музика или рап ни кара да искаме да се движим. Звукът предизвиква движение и така допринася за нашето ниво на енергия. Характерно е, че прекалено много нискочестотни звуци могат да ни изтощят. Слушайки рок, течността в полуокръжните канал и в преддверието започва да реагира и ние се поддаваме на ритъма. Ако това продължи, може да попаднем в състояние на транс.“

Нискочестотните звуци всъщност са използвани от лидери, които искат да манипулират или да промиват мозъка на хората. Всичките основни речи на Адолф Хитлер са изнесени след много барабанене, което да постави хората в хипнотичен транс! Заради тези опасности е хубаво да сме внимателни за типовете честоти и да ги балансираме, така че да получим оптималното количество енергия, по същия начин, както следим калориите си. Пример за добър баланс е военният марш. Там се смесват нискочестотни звуци (барабани), които поощряват войниците да се движат, но също ги уморяват, и високочестотни звуци (тромпети), които стимулират мозъка и му дават енергия, така че войниците да маршируват по-дълго.

Като съчетаем тези ниски и високи честоти в музикотерапия, проблемното поведение намалява, вниманието/фокусът се подобряват, информацията се запазва, координацията и балансът също се подобряват.

Ушите, Енергията и Ученето

Като цяло, ще е по-добре за нас, когато има балансирано съчетание на ниски и високи честоти. Поради важността на този баланс, е хубаво да има различни видове звуци и в класната стая. Трябва да има тихо време, време за работа в група и време за работа с музика. Тази практика е нормална за началното училище, но по-трудно се поддържа в горните класове, заради липса на време.

Също така, учениците трябва да могат да се раздвижат поне веднъж на час. Ако не го правят, това е 50% загуба на енергия. После ще се чувстват уморени и няма да могат или няма да искат да внимават. Потърсете учител, който позволява гъвкава подредба в класната стая, така че учениците да бъдат не само ангажирани, но и да могат да се движат. Подсигурете, че учителят в началното училище се грижи да има време за физическа дейност. Учениците в горните класове често имат часове по цял ден. Потърсете учители, които се стараят да раздвижват децата, като отделят време за презентации или групова работа.

И последно, много е важно учениците да говорят. Говоренето стимулира ушите ни, а по този начин и мозъка ни. Когато говорим чуваме гласа си така сякаш другите ни говорят. Говоренето стимулира ушния охлюв и ушното преддверие, давайки енергия на мозъка ни. Това собствено производство на енергия е не по-различно от случаите, в които пеем или държим реч. Известен факт е, че оперните певци не могат да заспят веднага след изпълнение, защото са толкова заредени от собствения си глас, че се чувстват будни и изпълнени с живот.

Водете хубави разговори на вечеря. Уверете се, че учениците говорят помежду си по време на почивки и в паузите между часовете. Ако сте учител, наблегнете на презентациите и груповата работа в по-трудните часове на деня (след обяд, в края на деня), за да помогнете на учениците да произведат енергия. Нека храним мозъка на нашите деца, използвайки движение и звуци.

Източник: 

Статия

Една история от Африка, която обичам

От всички африкански племена, които все още съществуват, племето Химба е от малкото, за които рождената дата не е денят, в който децата са родени или заченати, а денят, когато майката решава да има дете.

Когато жената Химба решава да има дете, тя сяда сама под някое дърво и започва да се ослушва, докато не чуе песента на детето, което иска да дойде. След като я чуе, тя се връща при човека, който ще бъде баща на детето, и му пее песента, докато той не я научи. Когато се любят, за да заченат физически детето, те пеят песента му, за да го поканят да се всели в плода.

Щом забременее, майката учи акушерките и старите жени от селото на песента на детето и когато то се роди, те се събират около него и пеят песента му, за да го посрещнат. Докато детето расте, всички от племето научават песента му. Ако детето падне или се нарани, някой го вдига и пее песента му. Когато детето направи нещо прекрасно или преминава през ритуалите на пубертета, хората от племето пеят песента му в знак на почит. 

В племето Химба има още един случай, когато "песента на детето" се пее на човека, на когото принадлежи. Ако някой Химба извърши престъпление или нещо, което е противоречи на социалните норми на племето, селяните го извикват в центъра на селото и общността оформя кръг около него. След това всички пеят рождената му песен.

Химба вярват, че грешките се поправят не чрез наказание, а чрез обич и припомняне на идентичността. Защото разпознае ли собствената си песен, човек няма нито желание, нито нужда да прави нещо, което би навредило на друг.

В брака хората пеят личните си песни заедно. И накрая, когато човек от племето Химба лежи в леглото си, готов да умре, всички селяни, които знаят неговата песен, идват, за да му я изпеят за последен път.

Read More

Женската сила и традицията

                          Женската сила и традицията  

Здравейте приятели, в тази част от блога си ще пиша за женската сила в традиционната ни и култура. Женското начало е много древно, затова то е и по-непознато и по-позабравено в този модерните времена. 

Нека направим първите крачки, надничайки в книгите и различните поверия, в стари учения и скрити тайнства, идващи не само от нашата родина, а от целия свят и да открием мъдростта на процеса как момичето се превъръща в жена. 

Започваме с една нашенска приказка...за 

Лазаровден или...магията да се превърнеш в жена по български

Лазарки- моми в носии от Драгалевци, Софийско

Днес макар да честваме Лазаровден и въскресението на Лазар от Христос, според православната църква, то аз ще ви разкажа друга история. Тя е подобна на лазаровата, но в нея не се говори нито за Лазар, нито за Сина на  Бога. В тази история няма чудеса, гръмки думи и чудодейна сила, както пише в една стара свещена книга. 

Не. 
Днес е ден, в който се побира една живяна история. Историята на предците ни.
Православната вяра е българска вяра, но от нови времена. А българите са  древен народ. 
Ние винаги сме почитали Земята като Майчица, Слънцето като Бог, а от своите предци и древен произход сме черпли сила. В ден като днешният, тези силата иде и от небето и от земята към нас - хората. 


Това е ден посветен на женското начало и на връзката ни с Природата, Богинята Майка. Днес празнуваме жената, родителка и пазителка на Живота.

Днешният ден е специален и за млади и за стари. Той е специален не само за живите, но и за тези, които са преминали "отвъд". 

Защо денят е толкова специален, защо е тачен? Защо е ден съботен, защо се празнува преди големия християнски празник Великден? Явно причина има, но за да разберем повече е необходимо да погледнем с други очи на Природата, цветята, на момите, на благословията на това да си Жена.

В българските обичаи празникът се посвещава на женското начало. 

Лазаровден се свързва с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет. Но и с още нещо много важно. 

Това е ден, който е бил много специален за всички в общостта и най-вече за момите.  Както зимата кукерите обикалят огъня, а коледарите пеят песни за здраве и берекет, то днес младите момичета имат ден на посвещение. Днес те символичното се превръщат в жени. Денят е ритуален, свят и празничен.

Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията в нашата древна родина, затова как пренасянето на традицията от стари към млади ни свързва с почитането на божественото в нас.


Лазарки от софийско 1930 г.

Чрез реализирането на тази връзка се онагледява предаването на силата в семейството от старите към младите. Силата тук е представена като символ на родовата памет, завет, в който е стаена и благословията на рода. Да. Днешният ден е ден за благословии. Какво се прави ще ви разкажа накратко.

По време на нашите баби и дядовци на Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането в ролята е ставало само с разрешението на бащата. Като глава а семейството, той е бил онзи, които решавал дали щерката е готова за женитба или не. След този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официални предложения за годеж. Това е и причината благославията на "първия" мъж в живота на девойката, нейния баща, да е голяма радост и денят да се празнува и от млади и от стари. След като е лазарувало момичето е "свободно" да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама. 

А сега си представете, че това се сучва на вас самите...е не е ли прекрасен ден?

След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама. На празника се събират всички нови лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не  вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.

Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. В празникът освен всичко друго аз съзирам и един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал цял ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало. В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните, и дома и природата, защото точно в този ден младите момичета са тези, които представляват и "свалят" образа на Богинята майка и предават чрез песните и танците си нейната благословия на хората, за новото начало, за плодородие и радост.

Лазарска песен, изпълнявана от млади момичета

Текст на песента

На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го "заключват" в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича "боеница" или "боенек".

Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. 

Докато старите жени обличат буенеца, лазарките играят и пеят.:
“Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не май дала дет съм щяла,
дет съм щяла и искала,
искала съм – искали ма.
Най май дала надалėку,
надалеку праз три села,
праз три села в читувърту,
при зъл свекър и свекърва…”

Проф. Петър Куцаров,

д-р на историческите науки 

Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и "булка", но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи. Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността. Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че  момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени. Но за това ще ви разказвам друг път...

"Празникът продължава два дни: малкото лáзари е в събота (Връбница), а на следващия ден е истинското лазари. Датата на празника зависи от Великден, но лáзарито винаги се провежда седмица преди Възкресение Христово.

Бъдете благословени.

Така е било и така ще бъде. Нека да запазим древното българско познание 

Честит Лазаров ден, момичета и скъпи родители ;-). 

Време е! Пролет е! Животът е тук отново! 

Ваша PranaAna.

песен лазарица

Ще се радвам и вие, които четете този блог, да споделяте и да ми пишете за вашия опит и познания - бабини приказки, родови песни и предания, обреди и т.н. всички онези тайнства, които ако останат скрити в миналото ни, нашият свят ще бъде ограбен, ще обеднее. Затова ви каня да станете част от това пътешествие. 

Моля, пишете на и споделяйте вашето знание, 

истории с мен на адрес singingpranaana@gmail.com. 

FB: PranaAna 

Интересно е как в традицията ни ясно се вплита и възможността за използването на конеца, везбата и зашиването като магически обред. В стари времена най-често тези обреди се извършвани от жените в общността. В нашата народна традиция има дни от в годината, в които везането, преденето и прането е забранени. Това се свързва с вярването, че ако предеш ще създадеш прецедент и може да привлечеш лоша сила. Ако проследите в блога ми писани статии от рубриката Народни обичаи и български поверия ще видите кога са тези дни.

В същото време в календарната година има и други дни, в които в ден като днешният 01. Февруари, шиенето, везането се приема точно с обратен знак. Самата обредна практика се свръзва с везбата. Днес е ден, известен най-вече в Странджа планина, в който се извършва практическа магия за гонене на вредители от дома. Тя се прави с наричане / въпроси и отговори в точно определен ред от точно определени лица/ и с изпълнение на несловесни магически действия, като шиенето/везането. В ден като днешния, наречен Трифуньето, жените изпълняват тези обредни дейности с  предпазна, магическа цел. Те застават над жарава от огнището и започват да наричат и за зашиват полите си с червен конец. Обредът се прави за съхранение на силата и богатството както в материален, така и в енергиен план. Вярвало се е, че тези действия ще ви дадат защита от лоши външни влияния през цялата година /мишки, вълци/.

Както се вижда в нашата обредност съществуват две основни направления свързани с везбата. От една страна забрана да шиеш, защото това привлича лошото. Пример за това са строги забрани да се шие, преде, както и да се използват ножове, ножици и др.в опредерени периоди от годината.

От друга страна везането е възприето като прадпазна магия, което ни свързва с принципа на защитата и съхраннението на дома. Така виждаме как предците ни умело за използвали един основополагащ принцип на проялвлението на силата в нашия видим свят, този на дуалността. В посочените горе примери са очертани много ясно въплащаването на принципите на сътвърението и разрушението, а везбата се използва като пръчица, с която магията се случва. Ако искате да научите повече за везбата и българските народни шевици, моля вижте тук Български носии и шевици, а за курсове следете страницата ни във фейсбук. 

Да, везбата е магия и то не само заради красотата и вплетените символи, но и заради много други взаимоподкрепящи се сили, които се реализират на земен план чрез нея. За да научим повече обаче е нужен зорък поглед и много знание. В момента подготвям семинари по темата, така че които желае нека следи темата и групата ми във интернет Център "Канатица".

Интересно е и още нещо, възможно е да е и съвсем случайно съвпадение. Вероятно е да съществува определена закономерност в събитията, дори ние да не знаем за нея. Днес първи февруари е началото на Китайската нова година. Днес същото време настъпва новолуние- първото за този февруари месец. Все събития, в които периода се ознаменува като важен, защото нещо иде,  започва нов времеви цикъл. Новата година, новата Месечина, новата енергия. Няма случайни неща и е много хубаво да изучаваме в дълбочина силата на народа си и корените си. Нашите, не привнесините и модерните, а тези тук на нашата земя, защото тя е пълна с богатства. Затова е и важното е да я съхраняваме, защото тя ни свързва с древното живо познание на целия космос и ни дава възможности да растем и да се развиваме.

Ето повече за днешната обредност.

Икона на Свети Мъченик Трифон, с. Ясна Поляна. Личен архив на Горан Стефанов

В миналото, на днешният празник наричан Трифуньето, в Странджа са се изпълнявали особени магически действия за обезвреждане на домашните вредители, мишки или други гризачи, а в някои случаи и вълци. Той се е изпълнявал в диалогична форма. Завързвали са на младо момиче очите с червена кърпа и са го карали да замаже домашното огнище с глина, както и четирите ъгъла на стаята. Докато то маже, майка му или някоя от сестрите му го питала:

- Какво мажеш? - а то отговаряло:

- Мажа на мишките очите!

- Мажи, да ги замажеш!

Този диалог продължавал докато момичето мажело най – старателно. Целта на това заклинание била мишките да не могат да открият долапа с хляба или хамбара със зърното.

Подобен бил и обреда за предпазване от вълци. Стопанката на дома заставала разкрачена над купчина жарава изкарана пред домашното огнище и с игла и конец шиела по полата си.

- Какво шиеш? – питала я някоя от жените в дома.

- Шия на вълците устата! – отговаряла стопанката.

- Ший, да я зашиеш!

Легендата която разказват за св. Трифон в лозарските източни части на планината, представя светеца като пародиен образ. Според нея, докато св. Трифон си зарязвал лозето, покрай него минала сестра му Богородица, която отивала в църквата с детето си, както изисквал обичая, след четиридесетият ден от раждането. Той и се присмял, че родила неженена. Тя като го чула ѝ станало много мъчно. На връщане тя минала покрай дома на св. Трифон и рекла на жена му: - Взимай парцали и сол, и тичай на лозето, че мъжът ти си отряза носа!

Като чула жена му, хукнала към лозето ,където видяла св. Трифон жив и здрав. Тя му разказала за случката, а той и рекъл:

- Как ще си отрежа носа, аз режа така, не така.

И като показал без да иска си отрязал носа. Добре, че жена му била донесла парцали и сол, както и казала Богородица, та го превързала навреме. От тогава го наричали Трифон Зарезан.

В северозападна Странджа разказват друга легенда, според която, св. Трифон научил хората, че лозето трябва да се зарязва. Веднъж св. Трифон отишъл с магарето си на лозето. Там той видял свой познат и решили да се почерпят с вино. Напили се и заспали. Магарето на светеца се отвързало и изгризало пръчките на част от лозето му. Когато св. Трифон се събудил и видял какво е направило животното, го набил. Но, на есен изгризаните кютюци дали по обилен плод от останалите. Така светеца открил тайната на зарязването и научил и хората на нея.

Трифуньето или Трифун бил първият от три поредни дни наричани в Странджа Трифунци, Симьонето или Лихите дня. Следващият ден, Сретение Господне, е известен още като Второто лиху, а третият, в който православната църква почита св. Симеон, е наричан Дядко Симеон, или Третото лиху. Тези дни са били свързани с множество забрани, с цел предпазване на дома, животните и децата. В централна Странджа, в Малкотърновско, следели какво е времето през тези три дни и по него гадаели какво ще бъде времето до края на зимата.

Това е началото на месец Февруари, който в тази част на планината наричали Малкьет (Малкият). За него казвали, че колкото брат му Януари или Големят, бил кротък и добър, толкова Февруари бил зъл и лош. А той, според преданието в своята антропоморфна форма, казвал за себе си:

- Ако не ме беше срам от бати, щях да направя такъв студ, че гърнето на огъня от едната страна да ври, а от другата лед да се поледява.

Източници:

Стоян Райчевски. Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия. София, 2016, 55- 60с.

Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996, 321с. (сборник)

Използвани са материали на Горан Стефанов

Днес на 25.юли Православната Църква чества Успение на Света Анна.

Днес се почита успението (смъртта) на Света Анна. На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Анна, Ана, Анка, Ани, Анелия, Анета, Анита и др.

Света Анна бива почитана от църквата няколко пъти в годината. На 8-ми и 9-ти септември празнуваме рождеството на Дева Мария, дъщеря на Света Анна, а пък на 9-ти декември се отбелязва зачатието на Богородица от Света Анна. Така че, носителките на това красиво име имат много поводи за празнуване през годината!

Света Анна е покровителка на женското начало, брака и семейството. Тя е православното олицетворение на майчинството в най-съкровената му форма. Анна е закрилница на момичетата, бременните и вдовиците.

Бабата на Иисус е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол се построява първата черква, носеща нейното име.

Според неканоничното Протоевангелие на Яков, Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си в служба на Бога и наистина се случва така. Мария още на 3-годишна възраст е отведена в храм.

Източноправославната църква приема Света Анна още пред 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци.

Честит имен ден на всички празнуващи!

Чували ли сте онази приказка? 

"Да те клъвне петела" ...

Разказ по действителен случай

Не знам, колко от Вас знаят този битов стар израз - "Клъвнал я петела", който означава половото съзряване при момичетата.

Или идването на първият менструален цикъл.

Когато бях малка, майка ми и група съседки се бяха събрали на сладки приказки и тогава за първи път го чух... Говореха за моя братовчедка, Цеци.

Та, новината, че Цецито я "Клъвнал петела", бе последвана от възторжени възгласи и поздравления. И как баба и разпорила един нов чаршав, за да и направи превръзка.

Бях в шок!

Какъв е този петел?

Как така я клъвнал и къде я е клъвнал!?

Бързо задърпах майка ми за ръкава и заразпитвах - Майко, какъв е тоя петел?

Тя ми отговори така, сякаш вече знаех или всичко разбирах:

- Прокървила е! - но когато видя още по - изуменият ми поглед ,благо добави -

Станала е мома...

Единственото ,което ми стана ясно е, че да станеш Мома е нещо много престижно.

Хукнах аз през глава при Цецито, да науча от първо лице, какъв е този петел. Тя живееше през едно дворно място от нашето.

Спомням си, че седеше на двора и спокойно си драскаше нещо в някакво тевтерче, обляна от моминско сияние. Наместих се близо до нея и попитах:

- Цеци, боли ли те?

- Вече не - отговори без да вдига поглед - Първият ден само ме болеше...

- Дай да видя!

- Какво!? - вече извърна глава към мен.

- Къде те е клъвнал петела....

Не помня, какво отговори, но още помня, как ме погледна 

През лятната ваканция ме пращаха при другата ми баба, на село... И тогава се срещнах с петела - Буквално!

Пратиха ме да прибирам яйцата и това чудовище ме нападна и накълва по главата.

Оревах и опищях всичко, но моминското ми съзнание надделя. Качих се в стаята, намерих чаршав, съдрах го и се превързах ,както му е реда. После гордо се изпъчих, чалмосана като Сюлейман Великолепни.

Когато баба ми ме попита ,какво е това, отговорих победоносно:

- Вече съм Мома! Петела ме клъвна.

Вярвайте ми, не трепна!

Протегна ръка, хвана края на "чалмата" ми и с един замах я издърпа... Завъртях се като пумпал, докато се развиваше от главата ми.

После тази селска, отрудена и на пръв поглед груба жена ,ми обясни на що годе разбираем език - Какво означава, да те "Клъвне петела".

След това отиде, хвана петела и го бастиса с един удар на брадвата - Щом е посегнал веднъж, пак щял да го направи...

Та така 

Билаъм, на не повече от 7 - 8

Автор: с П.Петрова

ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ И КОРЕМА -  първа част

или културната консерва на съвременната еманципация

За много жени корема е затворена зона – крием го, „гълтаме“ го, не позволяваме на партньора да го докосва, защото съвременната култура внушава на жените, че коремът трябва да е като на мъжете – плосък, с плочки, стегнат.. за да бъде красив.

Често зоната под пъпа е блокирана, там са натрупани много неща, и когато работим с енергията в тази област, чрез страха, обидата и преживяването на емоциите, ние достигаме до пълно отпускане и дълбоко спокойствие. 

Ние знам малко за тази важна част от женското тяло и често увреждаме здравето си, заради рекламите и стереотипите. Дайте да се разберем за важността на тази зона.

На много езици думата „корем“ означава "Живот" и всъщност всички ние сме започнали живота си именно от корема на мама.

За жените коремът не е просто част от тялото – това е място на силата, източник на блага и енергия, място където се създава живота (само си представете)!

Именно в долната част на корема, под пъпа, там където е матката и репродуктивните органи, жената събира своята енергия, основната й сила е именно там. Енергийно жената е устроена като съд – тя събира енергия от Земята и я събира в долната част на корема. Събирайки се там, тази енергия се разпределя по цялото тяло на жената и я прави невероятно женствена и привлекателна.

Когато енергията в долната част на корема е достатъчно и протича правилно, жената е:

- Мека, женствена, гъвкава

- Сексуална, привлекателна

- Леко зачева и износва бебе

- Лесно ражда (без травми и последващи разтягания)

- Уверена е в силите си и е спокойна

- Пълна е с живот, у нея непосредствено тече енергията на живота, дар от майката Земя

- Получава наслаждение от сексуалната близост с партньора и общуването с другите хора

- Чувства връзката с природата и стихиите, зарежда се от тях

Но тези жени са единици. У 80% от жените има в една или друга степен някакви блокажи в областта на таза и интимните части. В детството са ни учили да си прибираме корема, да го държим стегнат. Но ето какво произхожда от това:

- Енергията се блокира и не може да тече към по-горните центрове

- Неспособни сме да се отпуснем дълбоко

- Стегнато, повърностно дишане, не можем да дишаме с цялото си тяло

- Женски болести

- ПМС, тежък цикъл

- Натрупваме страхове и тревоги

- Не умеем да получаваме удоволствие

- Не приемаме женската си природа

- Стегнатост, скованост, не сме гъвкави

- Развиваме мъжки качества

- Напрегнато коремче означава напрегнат живот.

Блокажите в долната част на корема произтичат от няколко причини:

Главната от тях е отношенията ни с майката. Отначало сме били свързани с мама именно чрез корема, чрез пъпната връв. От мама сме получили всички емоции, цялата информация за света. Ако тя е изпитвала страх по време на бременността, не е била готова да има бебе – у детето е вероятно да се появи неприемане на себе си, неспособност да се радва и наслаждава, защото най-важният човек в живота му не му е позволил това. Именно от майката идват много страхове, комплекси и блокажи, и много жени още от раждането си са силно стегнати.

Но от мама също може да получим и най-голямо наслаждение и пълно приемане на себе си. Тя е източник на живота и нейният корем е източник на всички блага. Ако по време на бременността тя е била радостна и щастлива, очаквала е с радост бебето, и го е защитавала – то тогава бебето се ражда с увереност в себе си, с приемане на себе си и още от началото е спокойно и отпуснато.

Затова, работата над себе си трябва да започне именно с майката. Приемете нея, приемете своето коремче (своя живот и своята природа) – заобичайте се!

източник: https://vk.com/beliy_tiger

превод:Боряна Кръстева

ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ И КОРЕМА -  втора част

или културната консерва на съвременната еманципация

Лични размисли

Едно време жената и тялото й са били харесвани и считани за здрави, защото тя е излъчвала здраве и красота, които се криели в меките й форми. 

В съвременността закръглените форми на женското тяло и особено каремчето й са се превърнали от място на силата и съсредоточие на живот в проблем, който трябва да бъде решен. Смея да заявя, че погледът върху тялото е такъв, защото идеалът за женската красота и  сила идва основно от възприятията и погледа на мъжа, който тотално е презвел и съзнанието на съвременните момичета и жени. Уви. За това не са виновни само мъжете естествено, колкото и на някои жени да им се иска. Да не бързаме да съдим. За това са отговорни както мъжете, така и жените, които са решили, че да си "мъжко" момиче е модерно, да си слаботелесен е белег на здраве и да имаш плочки на корема е единственото секси. Уточнявам, че да се “мъжко момиче”е нещо като супер герой от комикс с свръхчовешки сили, който изстрелва от малкия си пръст атомни бомби, лети като ракета, има супер бърза червена кола, а защо не и космически кораб, образ който винаги спасява света и естествено се справя с всичко сам, в случая сама. Възприятието за "мъжкото момиче” натрупвано в съзнанието на младите момичета най-вече чрез медиите, произвежда най-често недоволни “пораснали” жени. Е, Да тя е по-силна и оправна от маса мъже, момчета и лигльовци, като така се постига мнимата и лелеяна”победа" над системата на патриархата и се задоволява нагона за успех и лична реализация.

Е, отправям към мъжките момичета, които вдигат сами гардеробите си, попраят си колите и бият лигльовците един апел...апелът на коремчетата. Мили дами, щестливи ли сте, имате ли здрави семейства, а тела? Кърмите ли дацата си, приготвята ли домашна храна, решите ли дълго време вечер косите си, позволявате ли да ви докосват и приемати ли се такива каквито сте или не?

Искам да носоча вниманието на четящия наТам, където винаги е била съсредоточена женската красота, здраве и сила- в меките форми на телата ни, там където коремчето е възприемано като продоносна почва, място на силата и съсредоточие на живот, а не в проблем, който трябва да бъде решен.

Чрез мъжкото успешно момиче, с тясни задни  части, с плочки по корема и гръб като на плувец, се реализиране на една “възвишена” идея, основана на илюзията на разюздената съвременна еманципация, която роди от жените непобедими био роботи, способни за съществуват сами. А дали за това сме направени? Това прави ли ни доволни и щастливи? Как това спомага да бъдем добри партньори? Възможно ли е и как да бъдем здрави? Какво за нас е успехът, как и с какви средства съвременната жена е способна да се реализира и прояви?    

Естествено, че подобно поведение прави жените не-щастливи, а конкурентни и, води до това, че вместо да се кооперираме и да си помагаме, вместо да се приемаме такива каквито сме, ние се превърнахме в бойци и съперници. Чрез еманципацията /съвременния и изкривен прочит/ жената неусетно насочи вниманието си към съревнованието и илюзиите за сигурността, която властта и служебният успех дават, защото тя Е под хипнозата на супер героя, тя се е превърнала м...мъж.

Трите Грации, Рубенс

До какво ни води мъжкото момиче, най-често до унищожаване на женското в нас, до пълно изтощение и колапс /емоционален, психически и здравен/ и най-вече ни превръща в постоянно мрънкащи, отчаяни и недоволни от живота хора, но пък успешни...

Образът на бореца, на момичето, което са справя винаги само нарушава баланса на взаимоотношенията  - работни, лични и семейни, е идновременно прекъсва връзката с вътрешния свят на самата жена. И така тя остава наистина сама...загубила веднъж чистаа си връзка с природата, циклите и възраждането, обрича себе си на една вечна борба. Борбата на супер героя- в случай мъжкото момиче.

Играейки ролята на мъжкото момиче всяка жена подхранва ежедневно и енергийното неравновесие между мъжкото и женското начало, както в себе си така и в света. Дисбалансът на пръв поглед не се забелязва,  но силно се усеща. Е тогава защо се чудим, че нещо в този свят не върви...И не, мъжете не са виновни. Ние имаме да вършим работа. Вътрешна и съкровенна.

Време е да погледнем на себе си по нов начин, който всъщност е най-естествен и пълноценен. Той не е създаден в медиите или в болия мозък на някой режисьор, а е естествен и тучен като цъфнала поляна. Време е да се завърнем към същността на това да си Жена, а не да се превръщаме в нещо което не сме. Недоволни, тъжни и гневни са днешните жени, защото нашето място няма кой да го заеме. То стои празно от векове. От нас зависи да променим нагласите, възприятията и да се завърнем към своя център. Ние сме тези, на които този чест е отредена, харесва ли ни или не, да бъдем първо жени и след това всичко останало.

Едно време наричаха идеята за независимата жена- мечта за независимост, но е добре да се прави ревизия и на посигнатите резултати, нали?

Жените отдавна не са така нареченият слаб пол, както ни е втълпено да мислим. За съжаление все още тази идея битува в ума на много жени, което ги подтиква да се превръщат в мъже, а не да развиват своите женски качества и силни страни. От години жените имат право да гласуват, да заемат управленски длъжности, да учат, да карат коли, да бъдат президенти и т.н. Според мен парадигмата за неравенство между мъжа и жената е вече безвъзвратно остаряла и е погрешно да я следваме. Защото тази идея се е превърнала в една ръждясала културна консерва, която ако следваме занапред вместо равенсттвото, което търсиха онези смели жени от миналото, ще създадем нов тип неравенство и изкривено възприятие на реалността. Ще бъдем част от един свят, където жените трябва да бъдат мъже, за да бъдат доволни и където мъжете стават все по-слаби и объркани, защото в културно отношение се налага/набляга и приема за мъжествено например - телата им да бъдат така гладки, че дори и най-голямата кокона да се засрами.

Да, в съвременният свят съществува една изкривена и тотално ненужна представа за женското. В тази идея жената изцяло сама изключва себе си от естествените цикли и СИЛИ на Природата и се възприема за еднаква на мъжа.  От тази призма започва да се "бори" за своята независимист, но неразбрала че тя не е еданаква, а Е равна на мъжа. 

Объркани понятия, объркани идеи, объркани хора...генерира грешка в системата, под формата на плоско женско, секси коремче, мускулесто, релефно тяло тип "Аполон" и нещастни в личен план жени и мъже, които се придържат към една остараля за времето си идея..неравенството между мъжете и жените.

Това неравенство пък от своя страна прокарва идеята, че спасението на жената е може би в другата крайност...секса. Този образ е противоположен на мъжкото момиче, и се играе от Барби културата- момички, мутреси, симпатични и глуповати същества, които отново не могат да бъдан наречени жени, а по скоро момиченца, които цял живот могат да се продават, да съблазняват и да разчитат, че сеска може да реши всеки проблем в отношенията и живота им, от който те са станали напълно зависими. Е, не не може..и вече си личи. Отдавна...

А ако все още в ума на някои хора битува идеята, че мъжът е по- силен от жената- огледайте се и ми кажете дали това не е вярно...можете ли да подвигнете 100 кг. от лежанка, мили дами? Да, мъжът е по-силен от жената и това му е свише отредено. Така е устроен и е време да се доверим отново на природата, а не да вървим срещу нея, опитвайки се да намерим под вола теле.

Знаете ли мили жени, не, и не ви и трябва да вдигат е 100 кг. от лежанка. Силата на жената е другаде, а не е в мускулите, не в тяло прилично на бога Аполон, Арес, Зевс, защото как Афродита, може да с е превърне в Аполон? Аз не знам. И да ви кажа, лично аз предпочитам да се гмуркам във вълните на океана и да се раждам от морската пяна, защото всеки мъж и жена, всяко нещо тук, си има цел и задача. Време е жената да преосмисли изкривената идея за еманципацията, която бе модерна през 50-те- 60-те години, но вече е безвъзвратно остаряла и ражда чудовища. Време е да се замислим, като жени за своята истинска отговорност за това, какво генерира, какво създава и какво релано прави жената щастлива, какво искаме, дали  пък не сме създадени да творим и какво точно и как. Много въпроси, на които всяка от нас е способна да си отговори. САМА. Надявам се да ви срещна там на тучните поля на ЖЕНСКОТО, на плодородните ниви на личния път и призвание, защото да бъдеш Жена не е наказание, а благословия. Защото без нейните качества светът, поярвайте ми ще се затрие и нито Барбито, нито Мъжкото момиче ще са в състояние да го спасят. Ти, си на ход, Жено. 

С любов ти пожелавам добра стига.

Интервюта

Споделям втората част от интервюто ми за Радио Пловдив, посветено на женския цикъл празници през пролетта. В блога ще продължавам да пиша по темата, който се интересува е добре дошъл да чете, слуша и преживява своята си сила. Всички я носим, но дали я познаваме? Какво са завещали предците ни, как ни подкрепят в реалния живот, познаваме ли корена си, ако не защо и как да го полеем? Ако това, което научихте ви харесва, може да споделите статията и видеото. Благодаря.

За тези, които не са

успяли да чуят интервюто, което додох в радио Пловдив, посветено на цикъла

женски празници в нашата традиция Лазаровден и Цветница....Споделям

Как и защо за женското начало и силата на бабината плитка ...виж повече тук в

клипа. 

🙏

Read More