Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

четвъртък, 12 април 2018 г.

Женската сила и традицията




Споделям втората част от интервюто ми за Радио Пловдив, посветено на женския цикъл празници през пролетта.
В блога ще продължавам да пиша по темата, който се интересува е добре дошъл да чете, слуша и преживява своята си сила. Всички я носим, но дали я познаваме? Какво са завещали предците ни, как ни подкрепят в реалния живот, познаваме ли корена си, ако не защо и как да го полеем? Ако това, което научихте ви харесва, може да споделите статията и видеото. Благодаря.



За тези, които не са успяли да чуят интервюто, което додох в радио Пловдив, посветено на цикъла женски празници в нашата традиция Лазаровден и Цветница....Споделям.
Разделих интервюто на няколко части. Това е първата му част.
Как и защо за женското начало и силата на бабината плитка ...виж повече тук в клипа. 🙏



понеделник, 26 февруари 2018 г.

Кукери и гайди и поздрав за Miss Robinson

Кукер и гайда

Пустата му англичанка

Попаднах на статия в списание National Geographic за кукерите. Снимките са прекрасни и завладяващи, носят някак една визия за това какво е България. Стоя и гледам, взирам се в образите и в очите снимани зад маските. Виждам хора, сънародници застанали пред окото на обектива. Снимат ги. Може и по телевизията да ги дадат. Че цяло списание материал направи за тях...за работата им, тайнството. Гледайки ще си речем ей така се съхранява българското...традицията. Щом има снимка всичко е наред- някой ни е харесал, потърсил да ни снима, че и нас да види света.

Спомням си преди години когато за първи път попаднах на open festival - нарочно използвам тези чуждици в село Гела- това е събора известен с надсвирването с гайди, с който се гордеем толкова много ние българите. 
festivals in bg
Стари и млади свирят на събора в с. Гела на родовия празник на селото- предават живото знание

Там случайно по прашния път зърнах една бледолика англичанка. В нашенска носия бе облечена, усмихната, доволна. Спрях я, заговорих я. Жената чак от острова е дошла, за да чуе и види магията на Гела. Поговорихме си за кратко и тя ми каза "Вижте, това тук нещо е прекрасно. Аз всяка година идвам и уча песни, а съпругът ми на гайда свири. А вие какво правите тук? Знаете ли някоя песен? Ще участвате ли?"

Тогава не знаех. Знаех, ама така да река...че я знам...като не знам. Бях зяпач, турист.  Вдигнах рамене и замълчах...
" - Аз тук с едни приятели дойдох. Случайно." И тогава тя ме сръчка и рече ядно:
"- Е, така да знаете - ние чудженците ще съхраним вашето наследство и утре вие при нас ще идвате да се учите, а музиката ви ще ви я продаваме на дискове."

Онемях и го запомних. Още са в мен тези думи...защо ли? Защото беше права...тази бледоликата от острова.
И сега знам, че някъде в сърцето на Родопите, в затънтеното село Гела,  трудно достъпно за туристите от столетия се провежда надсвирване с гайди. Наричат го събор. При това събитието се провежда от незапомнени времена....
"-Поне сто години"- казаха старите. 
Вероятно за тях сто години е цяла вечност и нищо чудно, защото това е време на големи промени. 
Да, нашите събори от край време са си естествени open festivals пространства. Тоест всеки събор, надсвирване, надпяване, седенкя и т.н. си е своево рода фестивал. Аз от де да знам за тоя събор- в училище не са ни учили дори и гайдата как изглежда, сребърните пафти на баба ми ми ги взеха в часа по рисуване и повече не ги видях и ходехме по екскурзии в музеи, но не и на събори, надсвирвания и така сякяш плавно ни отделиха от живия корен на фолклора. Превърнаха ни в туристи, консуматори на собствената си култура, но не и познавачи на традицията. 

Обичам да пътувам, да разглеждам когато попадна на такива места...затънтени , разпитвам. Стига да има кой да ми разкаже, сядам и слушам. 

По същата причина, след разговора с англичанката, леко нервна разпитах един възрастен човек- българин, за историята на събора. И разбрах една тайна, която бледоликата едва ли знаеше. Всеки род от селото си има свой хълм, на който да свири на празника. Родов хълм ли...???

А това надсвирване е родов празник. Съселяни от Гела и роднини от околните села, прииждат в селото седмица преди 02 август - деня на събора (Голяма Богородица). 
Родов празник ли? За първи път чувах. Попивах думите на стария мъж и неговия разказ.

Така започвал празника в с. Гела. родов празник бил...Гайдарите от семейството се събирали в най-голямата родова къща. В нея се посреща целия род. Свирели, готвило се храна за всички, роднините се срещали отново да си поговорят, помирят...сплотят.

"-Всеки е добре дошъл, никого не може да върнеш, това е закон" - рече мъжът.
"-А аз мога ли да дойда? ". Попитах. 

"- Дете друг ден, не сега. Външни гости - на сбора не присъстват. Сега на може. Само рода сме там, що ше дириш при нас? Не пущаме. Кат мине сборът, тогава ела." 

А толкова исках...да се докосна, да видя, усетя...и пустата му англичанка не ми излизаше от ума. 

Старецът продължи да разказва...
Когато дойде денят  всеки род излиза от къщата. Напред вървят гайдарите. Отиват на родовия си хълм. Пеша се ходи и всички заедно отиват. Когато стигнат хълма се пали голям огън- да стопли, а и другите роди да видят, "колко силен е рода ни, здрав". Три дена се спи на открито и се свири денонощно. Музиката не спира, радостта също. Огньовете горят и чеверметата се въртят цели 3 дена ( да ме простят вегетарианците, но това е самата истина.) 
...всички от рода участват на първият родов Open fest за годината;-)


Родата отива на хълма

След като гайдарите са се настанили на хълма започват и гости да прииждат. Те
 слушат кой е най-добрия гайдар във всяка група. След три дена свирене на родовия хълм, на голямата поляна се изпращат и само най-добрите свирачи от всеки род. И тогава...е тогава самият Орфей оживява.

Съборът в село Гела завършва с обща трапеза и много свирня, красиви песни и споделяне на общи ценности и идеали- връзка с природата, семейството. Всички се "въртят" около трапезата и ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНАНЕ, както и около задачите за деня и НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ - връзката с природа и работата - да събереш и нацепиш дърва, да знаеш как да подредиш трапезата и как да накладеш огъня,  да носиш тежко, да слушаш - все чалъм си има, смисъл.

Сега го наричаме - неформално образование, учене чрез преживяване, емоционална интелигентност, учене в природата. За мен всичко това си чисто и просто живо знание за добър живот и сила. И да не се лъжем, то е в корена ни от време оно. Просто навремето нещата са имали друг имена и са се пазили като са се предавали от род на род, от родител на дете, от стар на млад...по седенки, сбори като този в село Гела.

Как ли наричаме това знание днес, има ли го, пазим ли посланието, изпълваме ли със съдържание думи като "род, дух, почит"? Или просто ядем пуканки пред телевизора или пък се записваме за поредния семинар по йога, тай-чи, дишане и медитация с ангели, търсейки духовно просветление тук в собствената си страна от привнесена пост модерна култура, заляла света след 60-те? Къде дирим силата си? 

Всъщност голяма част от съвременните хора, по-скоро мислят, че обредите са нещо старо, ненужно, отживелица. А българския дух сякаш вече го има само в старите картички, прашни библиотеки и картините на Майстора. 

А дали е така? Кой натика живия дух на предците ни в кабинети и ни убеди, че знанието може да се предава само през книгите и системата на съвременното образование? Предава ли се някъде живото знание. Не. Нали е отживелица. 

Изисква се повече внимание, за да видим ясно какво е скрито в родната култура. Иска се желание да станем от фотьойла, за да научим поне една българска песен докрай и да изиграем едно хоро...да полеем корена със себе си, като свършим малко работа и ние, да се поизпотим, ДА ПОТЪРСИМ.

Как да се погрижим за него- обадете се на роднини и скъпи хора, научете нещо за рода си, за селото си, омесете хляб. Дайте нещо на себе си - я песен, я танц, я нещо друго...оставите дистанционното и книгите, станете от стола и отидете на хълма. Коренът ни чака...а аз, аз отивам на репетиция. Забравих да ви казажа. Пея и уча и уча други да пеят- нашите песни, онези дето в училище не сме ги пяли- народните...

Иначе няма да стане...ще ядем тикви за хелоуин и ще се чудим кой натика българския дух в китайските мартеници, кой ни пее песните, които деца ни ще могат да чуят само по интернет, защото ние не ги знаем...
Малките гайдари на събора в с. Гела

Да, хапя, ама за дорбо е. Сполайте българи...Коренът ми рече "Напиши това. Ще чуят, защото аз ще ги повикам". 

И да е жива и здрава онази бледоликата англичанка, Бог да поживи и старика, който не ме допусна в дома си, но ми разказа приказка за рода си. Отвориха ми очите...там на хълма. Фолклорът не е за консумиране, той е за живеене - с песен, танц,  защото той е ЖИВО знание. И да от нас зависи дали ще го консумираме с бира и шкембе (нали е традиционно) или ще дадем нещо от себе си, за да полеем корените си като участваме, споделим, учим. Само от нас...защото в училище отдавна учим чужите езици с приоритет. И да е жива и здрава онази бледоликата англичанка...

Попаднах на статия в списание National Geographic за кукерите. Снимките са прекрасни и завладяващи, носят някак една визия за това какво е България. Гледайки ще си речем ей така се съхранява българското...традицията. 

И сега ще отправя един поздрав:
The Beatles - Mrs. Robinson

Очаквайте скоро и семинарната програма на Читалище "Канатица" посветена на  Живото знание и Корена, както и конкурс за събирането на група по автентично народно пеене...
Сайт на Читалище "КАНАТИЦА" .
FB:Читалището във Фейсбук

Ако написаното те жегне..сподели го.
Ваша ПранаАна

петък, 16 февруари 2018 г.

Бългаски народни танци. Свещенните ритми

Бългаски народни танци.

Свещенните ритми на предците.


Най-сетне да се "светнете", че танцът не е състезание, а преди всичко знание и културно наследство, което да пазим.
Обичам да танцувам, но ме отегчава до дъното на душата ми идеята, че танцувайки, трябва да се състезавам.
Записвайки в школа по танци, неизменно трябва да следвам повелята на дадения преподавател и да участвам в надигравания по събори и седянки. Питам се защо? За съжаление виждам, че в школите по народни танци преподавателския състав всички до един, не мърдат от установените в миналия век концепции.
Как започва всичко? Първо идва желанието- и си казваш " Защо вместо да ходя на фитнес, да не се запиша на народни танци" .. отваряш Интернет, избираш удобно място и отиваш.


Първата година. Започваш от първо ниво- това е първата ти година, когато е съвсем естествено да не знаеш кое е лево, кое дясно, когато се препъваш падаш, имаш тежка мускулна треска, а ако сбъркаш все още се засрамваш дълбоко, щото виждаш, че леля ти Пена, застанала на хорото до теб рипа, като козичка. Това те събужда, амбицията в теб проговаря и така продължаваш напред. Ако не си натоварен и немаш супер много ангажименти преди след работа, записваш следващия курс в школата по танци...все пак е българска традиция, не е запарен фитнес, нали? Нещо традиционно, българско...
Ако продължиш, то стигаш до второ ниво. Във второ ниво виждаш, че и останалите участници са не много ориентирани и все още плетат крака, потни и запъхтени във стария физкултурен салон, отдаден под наем. Ако не си натоварен и немаш супер много ангажименти преди след работа, записваш следващия курс в школата по танци. Неусетно настъпва третата година...с хората от групата сте вече почти-много близки приятели, имате си приказка, дори ти липсват понякога.

На трето ниво- демек година, идва решаващия момент, дали ще бъдеш включен в "отбора по състезателни народни танци". Това е времето в което се избира кой ще води хорото, кой ще го заключи, с две думи иде моментът, в който ти казват Ти можеш, ти не можеш...в който разбираш, че има и по-добри, че си оценяван, като в училище, въпреки, че си отишъл просто да потанцуваш- вместо на фитнес.
Това е времето, в което изкълченият ти глезен, е вече проблем, не личен, а отборен...ти трябва да се състезаваш. Това е. Избран си. Ти носиш традицията с танца, разнасяш славата на българското надалече...Ставаш някак си важен. И най-вече си вярваш, че е така...И така започва твоята кариера на непрофесионален танцьор, който обикаля фестивали седенки и си плаща, като поп, за всичко това...включително и за глезена.

Анализ на ситуацията...
Статията ми е хаплива, но верна. Споделеното тук е преживян личен опит и не ангажирам никого с това мнение, но определено твърдя, че има нещо сбъркано в системата...Замислям се.
Да, вероятно защото са ученици на онези социалистически идеолози, които от немай къде превърнаха танца, не просто в школа, а в поредното състезание. Превърнаха учениците си, не толкова в танцьори, а в амбициозни състезатели. Накараха изпълнителите да преследват първи места, дипломи и почести, като най-голямата награда бе възможността да излезеш и да се разходиш в чужбината...Това ми разказваше един червендалест председател местно читалище в София, бивш културно масовик...че не всеки можел току така да влезе в състава, то нали света ще обиколи с него...
За съжаление в днешно време това не се е променило съществено, просто в школите ходят и непрофесионалисти, които ги влачат по отборни състезания по фестивали с награди и свидетелства, за най-добре представили се участници, ансамбли и т.н.). И във всеки участник се надига нещо от дълбините на душата му, сякаш нещо дълбоко от времето на ученическите години, дава сила да продължим да се състезаваме с танци. Някъде в този момент в съзнанието ми се промушва обликът на пионер с развята червена пионерска връзка, а усещането ми ме връща във времето на отличниците и провалилите се.


Тази идея отдавна ми е чужда и я считам за напълно остаряла. И ми мирише на нафталин, защото все още следва линията на културна-масовата дейност, сякаш се завръщаме във времето на състезателния дух соцрежима. Миналото създаде много великолепни танцьори- но с психиката на състезатели, защото отдалечи твореца и духа на животворната енергия на традицията от обикновения човек, като направи от свещените стъпки и ритъм - спектакъл на суетата, сътвори просто още едно състезание. Остаряла ненужна концепция, която в момента превърна танците в прост атракцион.
Танцът не е оценка, а свещен ритъм. Ритъмът на предците и земята ни. А с тях не е нужно да се състезаваме, а просто да танцуваме в радост, за да ги съхраним като завет, а не като златна купа на тезгяха в хола. ✍️

понеделник, 12 февруари 2018 г.

За традицията и силата на любовта

За традицията и силата на любовта

Да ти напият менците, да ти откраднат китката, да подадеш кърпата, кълбото за запредеш...с любов- любовта е действие.

За да има ред в живота на човек е нужно да има ред и в душата му. За да има ред в душата, то светът около него трябва да бъде подреден. В миналото всяко обредно действие е следвало естествения цикъл, ритъма на природата. Предците ни са знаели, че онова което остава скрито- любовта, е действие.



Отново ще пиша за традицията. Не съм го правила отдавна.
Днес е денят, в който няма нищо по нетрайно и показно от чувствата. Денят, в който светът се изпълва с ухание на маргаритки, завързани с розови балони. Под път и над път...навсякъде чуваме думите "Обичам те". Нашепват ни го рекламите на шоколоди, плакатите по улиците, огризките във вестниците и модните списания. Любовта стана показна, арогантна, шеметна и рошава. Любовта забрави КОЯ Е. Тя се изплши от невежеството и се скри...дълбоко, дъблоко в сърцата ни, където само от време навреме ни пробожда, но ние уплашени я заместваме с шоколадов бонбон поръсен фино с брашно от френски трюфел.

Е това е нещо, наричам го съвремие и е нещо, в което смисъла ми убягва. И от години е така. Любовта е преди всичко не думи, а действие, при това действие всеки ден. Всеки. Там балони, розови панделки и гръмки слова няма. Няма и ресторанти, торти и плюшени мечета. Няма ги. Защото тя не е там, Не е и нужно. Защото любовта трябва първо да я поканиш, да я й попееш, да й затанцуваш, да те види, че да откликне и на свой ред та ти попее, потанцува. Любовта се кани като една истинска богиня...и трапезата ти трябва да е пълна с цвят, пълна с теб, без уговорки и драми, без страх, без минало.

Защо традицията е важна. Защото тя ни връща към корена на нещата- в чистотата им, тя е извора. В традицията ни както и впрочем във всяка стара култура, зараждането на любовта е било и е свещен акт.

Как са се задявали, влюбвали и признавали любовта си нашите предци? Можете ли да си представите баба си и дядо си като влюбена двойка? Да признавам малко е неудобно- лично, но те със сигурност няма да ви разкажат за дълбоките си пориви на тъга, по него или нея, нито пък ще ви разказват за бившите любими. Онези неслучилите се. Не. Те ще ви разкажат с мекота в гласа, нещо друго...как се е танцувало, как се е пяло на мегдана по Сирница. Как дядо ви е откраднал китката на баба на седянката, как тя е пяла, а той й е напивал менците - там на чешмата...и не я е дал на друг, нищо че е трябвло да чака, нея е избрал.

Търпение се нарича, нежност, деликатност, трепет. Чудя се дали и защо е нужно да се празнува деня на влюбените, като то всеки ден трябва да бъде ден на влюбените.Само веднъж в годината ли си казваме "Обичам" и по-скоро нужно ли е да го казваме...или е необходимо просто да го правим. И любовта както всичко важно в живота не просто дума, а най-вече действие. Акт на съзидателност. Така е било, така е и ще бъде...

На Сирна неделя до прошка ергените са мятали запалени стрели в двора на своята избранница. Заран рано момата отивала да провери колко стрели има хвърлени в двор й. До Сирница - цялата зима са се правили и сватбите. За тези, които не са се задомили, люлки са се правили, та и те да се люлят до Петков ден, защото е трябвало да се дочакат до другата Сирница, зимъска. Че как така година време? "Ами то любовта уяква, ако е силна и истинска, тя няма да угасне" казват старите. Търпение, трепет, деликатност, сила. Все думи, които трудно си представяме, че предците ни са изпитвали, но и те са били млади. Защото те знаят, че любовта вижда всеки жест, чува всяка песен и наблюдава танца на живота, наслаждава се, диви се, а после се отдръпва тихо, та да се усети. За да я почувстват хората, да за я закопнеят отново, точно нея, точно него. И чак тогава, отново ще се появи, ще ни навести...защото, чак тогава ще сме я поканили в сърцата си...след зимата, след изпитанието. Любовта е изпит, а не плюшено мече.

Сполай. Да бъде. Любовта. Така е било, така е и ще бъде...

сряда, 1 ноември 2017 г.

В Сърцето на Родопите

В Сърцето на Родопите

Васка Сариева -

Една от жените, големите Гласове на България. Има песни, български песни, които само такъв глас може да изпее. Тя ме откри за музиката и не ме остави- говори, пя, разказваше истории, докато ме гледаше право в сърцето.


Често минавах да я поздравя, в центъра на София, където работеше, защото пенсията не й стига, а дъщеря й е в чужбина. Всяка среща бе подарък за мен. Сини очи, бяла, стегната плитка, стигащи да кръста й и сила и присъствие, които не се забравят. Остават. И на всяка среща ни се щеше да плачем, защото душите ни се "виждаха" и разпознаха Там в дълбокото.
А тя с ясен глас и заповеден тон ми казваше:
"- Спри. Започнем ли няма спиране. Сълзите ни са чисти, сърцата ни също. А гласовете ни са дадени, за да ги чуят и другите, да ги събудим за силата."
Васка Сариева. Благодарна съм на живота за тази среща!
Честит Рожден ден, учителко! Бъди ни жива и здрава. Вдъхновявай, бъди обичана и все така истинска 💞


Минали събития


Минали събития
"В кръга на предците"
Пеене и прана с Ана


ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИ,

Първи кръг на предците

С това събитие стартирам инициативата наречена Благословията на предците. Първи кръг на предците - свързване чрез песента. На следващите ни срещи освен с песен ще поговорим за връзката ни с предците през духа и учението на суфите. Познавайки своят корен ние черпим сили и вдъхновение. Инициативата "Благословията на предците" e  начало на едно по-дълбоко разбиране за силата на духа и семейството. В кръга на предците ще направя лекция и ще говорим за скритата динамика на рода и влиянието й върху живота ни пред метода на семейните констелации.
Някои от Вас вече се запознати с темата, за връзката ни с духа на рода, за други ще бъде новост, но аз ще се радвам да предам познанието, което самата аз получих след 4 години практика и завършващо обучение като констелатор. Очаквам ви. Заповядайте.




Здравейте приятели, днес потегляме.към Свободния фестивал на безвремието в красивото село Ъглен. Там вече като Център "Канатица" ще направим участие в три кръга на предците. Първият кръг е този на песента "Пеене и прана с Ана", вторият е този на танца с "Босо хоро" с водещ Изабела Костадинова. В третия кръг ще говорим за скритата динамика на рода и силата на Духа на предците, през метода на семейните констелации с мен PranaAna. 
Познавайки добре своя корен ние черпим сили, мъдрост и познание. В края на фестивала имаме и изненада за вас. С помощта на организаторите сме ви поготвили нещо специално. ;-)
Всеки е добре дошъл да се докосне, да чуе, да види и опита.

Чрез работата с енергията на рода и родната земя ние имаме възможност от една страна да направим връзка със силата на дедите си и земята на произход чрез песента и танца. Пеейки и танцувайки същевременно го захранваме и обогатяваме с нашата лична енергия и радост. Те са БЛАГОДАРНОСТ.

В третия кръг ще внесем повече разбиране и яснота по отношение на скритата семейнна динамика и влиянието на системите върху живота ни. Това ще направим чрез въвеждащата лекция по семейни констелации. Чрез метода ние разбираме, че сме свързани много по-дълбоко с хората живели преди нас, със семейството си, своите партньори и със земята. Познаването на Корена, лекува рани, дава сила, освобождава. Нуждата да почитаме предците си, техния живот, е начин да получим напътствия в процеса на личното си усъвършенстване. А ние сме същества в процес на развитие...
Когато ВКЛЮЧИМ И РАБОТАТА С ДУХА осъзнато ще открием и силата на Духа на предците и тяхните скрити благословии. Готови ли сте?

Към момента съм преминала обучения както по Немската школо на Берт Хелингер, така и по Френската школа на Фамилни и системни констелации на Идрис Лаор, към която се сертифицирам. Личният ми опит с метода е незаменим пътеводител и ми даде много сила и осъзнаване за динамиката скритите неща в системната работа. За всеки, който иска да научи повече ще обява записване за лекцията на място.
Очаквам ви.




пеене и прана с Ана , но с нови идеи и разработки.

Семинарът "Детето в мен"
Пътят към себе си е едно истинско приключение. И както с всяко нещо в живота ни, за да се впуснем в него, то изисква от нас жертва. Тази жертва е нашият комфорт. Защото, ако не излезем от комфортната си зона на познатото, ние няма да намерим нищо ново, нищо предизвикателно в ежедневието си. Чувстваме неудоволетворени, без да знаем защо, независимо от това с какво се занимаваме. Не работата и ангажиментите ни уморяват толкова, колкото неудоволетворения ни стремеж към развитие, към приключения и към изследване на новото. Съвременният свят има свои приоритети, изисквания и нужди, които не съвпадат с нашите. Затова не можем да очакваме външния свят да ни донесе вътрешното удоволетворние. И това може само да ни радва. Защо ли, защото така ние се насочваме към пътя навътре- пътя на мистика и мъдреца. А там е мястото, където се крият истинските съкровища за човека неговата свобода, изява и автентичност. Търсенето започва от нас самите. Силата е в нас ни е дадена, не за да робуваме на модели и закостенели представи за дуалността, а за да открием своите истински стремежи и да се доверим и преживеем дори и простите неща, по нов удоволетворяващ начин.
Търсим кариера, преди да разберем призванието си.
Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.
Тъжно, но факт!

Живеем отвън навътре, а не обратното.
Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.
И така твърде се случва да открием, че живеем по сценария на нечий чужд живот.

Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.
Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.
А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.
...
Неприятно, но факт!
Ако искате да промените това..заповядайте- остават броени дни до старта на семинара "Детето в мен", който ще се проведе на 24 април в Студио на Йога Мандала в София от 9 до 17.00 часа. Затова ви моля, който иска да вземе участие да се свърже със Студио Йога Мандала на следните телефони 0894 488 802 или 0894 488 809 за резервиране за място и заплащане. Местата са ограничени. Предвидила съм възможността да се възползвате от груповите отстъпки, така че не ги изпускайте. Очаквам ви.
Ако имате въпроси, моля не се притеснявайте да ми пишете. Доскоро.

Адрес на студио Мандала - гр. София, бул. Мария Луиза 58 ет. 4,5,6 (сградата с Карфур)

Участие: над 18 години
Цена за участие 89 лева
Ранно записване до 10 април: 75 лв
Групови отстъпки: 3 човека 225 лв. може и над 3-ма, 4-ма- обща цена 300 лева.

За записвания моля свържете се с рецепция на Йога студио Мандала
http://yogamandala.net/events/workshop/
Интернет флайер с повече информация, вижте в долния линк

http://pranaana.blogspot.bg/2014/11/blog-post_12.html

https://www.smore.com/11jmm
 Мнения на участнци:Elitsa ChaushevaОпитната и квалифицирана водеща Анна Йовкова умело ни повежда по пътя към себе си, към онази част от нас, която остава винаги на пет годинки . Чрез медитации, психологически игри и други практически занимания участниците в семинара успяват да се докоснат до връзката си с Източника и с необятния си творчески потенциал и въображение. Всеки открива доколко е способен да се довери на себе си и на другия и оттам – доколко е способен да работи в екип, да си сътрудничи.
Поради разли...чни причини, повечето от нас са откъснати от вътрешното си дете, от своите нужди и способности, както и доверието в себе си. Ани успява постепенно и деликатно да възстанови тази връзка като по този начин дава тласък на нови осъзнавания и дори свързване с неподозирани таланти, до повишаване на самоувереността и самочувствието у всеки участник, както и на доверието в себе си и уменията за сътрудничество. Горещо препоръчвам този семинар на всички, които имат нужда от начален тласък за изследване на нови хоризонти за себереализация и, дори, поемане по нов житейски път!

Gergana Галадриел Stefanova
Здравейте, казвам се Гергана Стефанова и преди време имах огромното удоволствие да присъствам на и да бъда участник в семинар на име „Детето в мен”. Отначало бях много притеснена – какво ли ще е това, как ще ме приемат останалите, как ще се представя, защото дотогава за мен думата „семинар” се свързваше с обучение и полагане на изпит. Когато, обаче, започна „Детето в мен” първото нещо, което установих с огромно удоволствие беше, че съм допуснала огромна грешка във възприятиет...о – това не беше обучителен семинар, в края на който трябва да покажеш наученото, а напълно ново изживяване за мен. Първоначалното притеснение бързо изчезна и в присъствието на водещата и на групата около себе си, както и чрез тяхната помощ преминах през едно вълнуващо приключение. „Детето в мен” ме накара да се обърна навътре към себе си и по-точно към онази отдавна забравена и изтикана в несъзнаваното част от мен, която някога играеше, рисуваше, танцуваше, смееше се, плачеше и посрещаше всичко с лекота – с лекотата, с която само децата го правят. И след като установих тази връзка изведнъж слънцето засвети по-ярко и небето стана по-синьо, а аз започнах да дишам по-леко. Зададох въпроси, важни въпроси и получих отговори. Почувствах се цяла, единна, отново себе си. Но това, разбира се е моето лично преживяване. При всички случаи горещо препоръчвам семинарът „Детето в мен” на всеки един. Порастваме, потъваме в ежедневните битовизми и забравяме себе си. „Детето в мен” може да ви припомни и да ви върне идентичността.
Здравейте!
ПРЕПОРЪЧВАМ ГОРЕЩО!
Защо?
Мнозина от хората, които са ме виждали последната година, ме намират променен. Особено физически. И питат - как стана? Какви диети? Спорт? Истината е, че всичко започна много преди това. В главата ми. В психиката ми. И един от ключовете за психическата ми промяна е този семинар на Анна, който ми помогна да прогледна за миг през пелената на всекидневната забързаност и да видя мъничкото АЗ, което търси свобода! Да открия мотивацията и да ...намеря пътя към вдъхновението!
Анна:
"Този семинар e за всеки, които има нужда от препрограмиране… Той ще ви отведе в детството, времето на непосредственото общуване, ще ви върне много от радостта и смисъла в живота. Ако сте уморени, или искате да направите списък на мечтите си отново и да полетите високо, да бъдете по-изобретателни, усмихнати и щастливи – този семинар е за вас. Чрез техники от съвременната психология и психотерапия аз ще ви поведа на вълшебното пътешествие към себе си, в търсене на истинско си аз, ще съзрем неподправената си същност и ще се свържем с най-верния водач – нашата интуиция."

Това е семинар преживяване. 
Да рабоим не означава винаги да ставаме в 6 сутринта и да ходим на работа всеки ден. Не, съвсем не...тук ще работим здраво, но не така както очаквате..защо ли? Защото ще работим с духа. Ще се докосваме до струните на своите мечтания и ще свирим музиката на душите си. Ще търсим своята истината с вътрешната си мъдрост, ще се учим отново чуваме дъха на Живота в нас. Ще стъпим и умием уморенните си нозете в Потока на случването. Тук и сега.
Отново ще търсим, изследваме, откриваме....
Целта ни- да възстановим връзката със свещенно вътрешно пространство, със силата и интуицията на невинното и детско в нас. В духа на дервишките практики, връзката с мен и другия ще бъде разбулена и огледалото ще се запоти от дъха ни. Но преди да грейне обръзът на нашето Аз, ще ви предизвикам да видите себе си в другия, като му позволим да надникне във вас през вашите очи и надничайки плахо в дълбокото, да му се доверим, да го допуснем. За да усетим споделеното докосване в едно, докато се взираме в тишината в нас, ще наблюдаваме картините рисувани от ума ни, и така докато изследваме другия ще отриваме постепенно себе си. Готови ли се за работа?

За кого е този семинар?

Този семинар e за всеки, който има нужда от препрограмиране... Той ще ви отведе в детството, времето на непосредственото общуване, ще ви върне много от радостта и смисъла в живота. Ако сте уморени, или искате да направите списък на мечтите си отново и да полетите високо, да бъдете по-изобретателни, усмихнати и щастливи - този семинар е за вас.
Чрез техники от съвременната психология и психотерапия аз ще ви поведа на вълшебното пътешествие към себе си, в търсене на истинско си аз, заедно ще съзрем неподправената си същност и ще се свържем с най-верния водач - нашата интуиция.

Участниците ще придобият умения за наблюдение и контрол над собствените си емоции. Работата в група в защитена среда ще им помогне да общуват по-свободно и ефективно не само по време на семинара, но и в последствие - в реалното си обкръжение с колеги, приятели и семейството.

Чрез ролеви игри, медитация, самонаблюдение, упражнения за концентрация и движение, музика, изкуство участниците развиват умение за ефективно достигане до неподозираните си вътрешните ресурси, като се свържат с интуицията си и така започват отново да общуват със себе си и света по един непринуден начин, без страх и задръжки.

Още размисли:
Търсим кариера, преди да разберем призванието си.
Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.
Тъжно, но факт!


 За записване:
Линк към събитието във фейсбук: за тези, които искат да се запишат, моля посетете
https://www.facebook.com/events/773350459437039/

или страницата на Йога Студио Мандала гр. София.

http://yogamandala.net/events/workshop/

Минали събития:
заповядайте на ден на отворените врати в чудесно място в София- йога студио Мандала на 06.12.2015 от 14.00 часа ще направя кратък въвеждащ семинар на тема "Детето в мен".
Ще надникнем там, където възникват всички конфликти, където се формират възгледите на дуалността и където отново в противовес се ражда сякаш напук на този рационален свят и нашата уникална индивидуалност.
Очаквм ви.

Приятели ето, че дойде време да стартирам и новият сезон 2015-2016. Той ще бъде наситен със събития в търсене на нашия корен и автентичност. Готови ли сте за приключението? Знам, че мнозина го очакват с нетърпение. Този път съм ви приготвила и редица нови изненади- тази година ще има както музика и песни, така и програма наситена със събития. Освен познатите ви отворени часове "Пеене и прана с Ана", ще има и лекции, в които съм включила и странични изследователи и любитили на българския фолклор и история. Ще се потопим и в българската приказка и обредност. Ще надникнем в сакралните места на българското знание- предания, приказни сюжети и празници. Защо, къде, кога...и така ще оставим магията да ни води. Ще отворим портата на забравеното знание в нас и ще се потопим в извора на българския дух, които е жив и днес. А на нас остава да го преоткрием отново.


Събитието ще се проведе в София ул. Оборище 73 в читалище Алеко Константинов 3 етаж от 17 часа.
Очаквам ви.
Вземете си и музикални инструменти.

Прекрасна седмица пожелавам на всички пеещи сърца. Доскоро.