Багренето на прежди и платове в миналото
От турско време до наши дни са достигнали имената на няколко тревненски занаятчии, занимавали се с бояджийство. Откриваме ги в записките на учителя-краевед Никола Чушков, който описва по-личните майстори от онова време. В списъците със занаятчиите, фигурират и няколко бояджии – дядо Къню и синовете му Иван и Никола, Христо Потопа, Рачо Тодоров и Денчо Рачев, които „боядисвали“, с всички видове бои - вълнени и памучни прежди, платове, вкл. копринени. Рецептите за приготвянето на боите, от природни материали, се предавали от поколение на поколение от най-дълбока древност. И в следващите редове ще имате възможност да се запознаете с някои от тях, благодарение на статията на писателя-публицист и общественик Цани Гинчев /1835-1894/, поместена в литературно-научното списание „Труд“, в която се позовава и на сведения от учителката Мария Икономова от Трявна…
Няколко думи за боите /мастите/
Бояджилъкът в старо време е бил развит и распространен у нас в доста голем размер, е най-вече в онова време, когато се носяли шити ризи, испъстрени с различни шарки (шивье): алени, сини, червени, зелени, морави, турунжияни, жълти, кресничеви, брождеви, гълъбови, пепелени, черни, тимянужени, кестенияни и др.
Няма съмнение, че първобитното боядисвание на нашите прадеди е много старо нещо и те се си го пренесли още от старата своя люлка - Азия, заедно с преселението си в Европа, на последнето по-усъвършенствувано боядисвание тряба да е преминало от Азия още в дълбока древност.
За да се уверим, че нашите прадеди са знаяли от незапамятни времена да боядисват, да видим какви бои са се завардили и до днес в простия наш народ, в най-отдалечените от градовете села - в затънтените планински Българи, които си употребяват най-прости първобитни домашни средства за боя от тукашни корени, кори, треви и цветове и т. н.
I. Черна боя или чернилка. По селата и колибите и до днес си боядисват - черните платове, прежда, вълна и кожи с следующите прости средства:
1) Надирят осенови кори, натрошават ги, кога изсъхнат,
сваряват ги в един казан, турват в чорбата им, в която е и сварената кора, счукана на дребни касове згория, която изхвърлят ковачите от ковачниците си, или кал от коритото на ковачите, над което се върти точилото, в която кал има дребни, истрити от точилото, железни частички, и, като се смеси танина от осеновите кори с железото, се образува чернилка – черна боя. В тъзи чернилка си натопяват платовете, преждите и др. неща, които ще чернятъ, в която боя киснат неколко дена. Подир 3-4 дена ги изваждат, простират ги на слънце да изсъхнат, което по химическия язик ще рече да се укисли повече железото и да почернее по-вече плата и, после пак го потопяват в чернилката и т. н. Това вадение, сушение и потопявение в чернилката се продължава, до где се почерни добре плата, преждата и проч. Но преди де ги потопят в чернилката, те ги коренясват, т.е. накопават корени от щавляк (лапад, лопош), измиват ги добре, сваряват ги, до где се размият и в расола им потопяват:
плата, преждата, кожите и др., да се натопят и напоят добре в чорбата и после, като ги извадят от коренилките, изсушат ги добре и чак тогава ги потопяват в чернилната от осенови кори и згория чорба. Платовете от коренилката стават желтовати и на вкус стипсави. В щевляковите корени има вяжжще-стипсево вещество, което служи вместо днешните стипса. Днес, които употребяват стипса, не коренят платовете, а които ги коренят, не употребяватъ стипсата. От тука може де се види явно, че още в дълбоката древност, когато хората не са знаяли да си правят стипса, която е по-ново нещо от корените, употребявали са щевляковите корени вместо нея (Щевляковите корени се употребяват още и да аргасват кожи за гьонови и цървули, от дето е останало щавене кожа и глагола „щавя“ и съществителното щава (аргас).
Освен осенова кора употребяват още и много други кори, растения и дъбови шикалки се по същия начин. Употребяват, например, дъбови кори, дъбови листа, дъбови шикалки, смрадликови листа, бобул, а най-вече сърпец, когото и до днес берат и бояджиите за същата цел. Овен това, ореховите зелени люспи се употребяват за същата чернилка и въобще - сека кора и билка, които посиняват, когато се допре до сока им железо. Тъзи чернилка е много старо бояджийско искуство и нашите праотци са я употребявали от незапамятни времена.
ІІ. Брождяна боя. Брождяната боя се прави от корените на едно растение, което се зове брожд или брош (Rubia tinctorum). Това растение ся си го въдили Българите, а и сега още го въдят, в градините си. Корените от това растение се накопават, измиват, сваряват се и в чорбата им се натопява коренения, или стипцосания плат или прежда и, като му се тури и малко тригия от вино, плата се боядисва с червено-желта (турунджияна) боя, която никъкъ не избелява. Сега бояджиите употребяват най-вече за боядисвание азиятския брожд (Rubia tinctorum), който е по силен от нешенския.
III. Жълта боя от дюлюви листи. Когато пожелтеят, есенно време, дюлювите листе добре, обирят ги, сварявят ги добре, коренят, или стипцосват плата или преждата, и като я натопят, варят неколко часа плата, който се боядисва с жълта (бозава) боя.
IV. Жълта боя от жълто млечоков цвет. Когато цъвне добре кичестия млечок (Euphorbia) обират му цветовете, изсушават ги и, като им требе, като ги сварят, варят в чорбата им коренен, или стипцосан плат или прежда, които се боядисват жълто.
V. Жълта боя от смрадликово жълто дърво. Насичат дебели стари от смрадлика (Rhus cotinus) пъртове, обелят им кората и белтъка, надробяват им желтата сърдцевина, сваряват я добре и в чорбата й варят стипцосани платове, прежда и др., които се боядисват желто.
VI. Орехово-кестенияна боя. Когато узреят добре орехите (Juglans regia) и им оберат плода - ореха, събират им зелените шушлупки, оставят ги да поизгният малко и после, като ги сварят, киснат в чорбата им плата или преждата, която се боядисва черно-кестенияно и не избелява никога. От тия шушлупки боядисват и черна боя, както се каза и горе.
Ето тия бои могат да се нарекат стари народни бои, с които народа си е боядисвал още от незапамятни времена, а и до днес още ги употребява в домашното си боядисвание. Но по-после, когато се явили и други по-искуственни бои, като: синилото, вьрзията, кармаза и спомагателните средства, като: стипсата, зеления камък, съчи-къбруса, синия камък и други, които упоребяват бояджиите, тогава народа зел да се ползува и с тия средства. Със синилото, народа, като не знае да употребява серната киселина, за да го растопи, боядисва по следующий начин: Земат серява вълна, упират я с гореща вода и събират водата, която се зъве серяй, или-серява вода. В този серяй, до где е още топъл, турват счуканото синило, до колкото требе, и го бъркат, до где се растопи и го оставят да втаса. И подир това турват плата, или преждата в едно корито, или другий съсъдъ край огъня и, като се постопли серяя, налагат плата, бъркат и го притискат да се напои всяка негова част съ синята вода, и преждата, или плата, като хване да се боядисва, хваща да привлича синилото в себе си, което на простонародния язик се казва: „илага“, или „преждата зе да тегли“. Като почне да тегли и да попива, те тихо го теглят и привличат в водата, до где истегли - попие сичкото синило, до колкото искат да направят плата син. Ако видят, че е дошло до оная степен, до колкото им требе, додават и още синило на серея, растопявят го и усилват още синята боя. Това се прави, до где се докара на плата изискуемата синя боя. Плата или преждата, само от себе си се разбира, требе отъ-напред да бъдат коренени, или стипсосени. Който иска пък, синия плат да го направи чер, той го потопява и в чернилката, от което става така чер, щото не избелява вече никога.
Ето тези ся боите, с които народа си боядисва сам, но има още много бои, които са тайни за него и за тех той си дава платовете или преждата не бояджиите.
Преди 50-60 години, когато цъвтеха у нас сичките занаяти, на много места в нашето отечество имаше басмаджии, които щампосваха за женския пол басми с различни бои, на цветя и пера; имаше казаси, които си боядисваха вълняна, коприняна и памучна прежда и плетяха различни плетени неща за украшение на дрехите, като различни петелки, чиирази, пискюли за украшение на юздите, гююслюците, седлата, колените и проч; имаше коланджийки жени, които тъчеха различни колани за пояси, за подвръзки под коленете
(коленци); имаше килимджийки, които тъчаха резлични кисии, губери и др.
Дето са биле развити тия занаяти, там е било развито и бояджийството, както, например в Трявна, Габрово, Елена, Чипровци, Котел, Сливен и др. Майсторите, като са работели и боядисвали у дома си, сичките къщни са им помагали в работата, а най-вече жените, от дето са се научили и те да боядисват. В Трявна, например, дето е имало най-прочути казаси, от които некои са правили цел конски накит (такъм) и за султана за коня, и до днес има още много жени, които тъкат колани, губери и други платове и знаят да боядисват сичките бои по-трайно и по-ясно и от бояджиите. Тъй също и в Габрово, и до днес, жените си боядисват прежда и платове, които им са нуждни за работата.
За да запознайми читателите си, как си боядисват работните стопанки преждите и платовете в Трявна, ний тука ще поместим пет рецепти за пет вида различни бои от най-употребителните, както ни ги даде Госпожица М. Икономова, учителка при Търновската Девическа Гимназия, които рецепти е записала от баба си.
Когато ще се боядисва аляна прежда или плат, най-напред, преждата или плата се претегля вярно и, колкото оки излезе, на сяка ока се турва по 150 драми стипса, която, като се растопи добре във вода, натопява се въ стипсовата вода плете или преждата и се оставя да се напои добре. Като се стипцоса добре, плата се изважда от водата, испира се хубаво и се исцежда. Подир това претегля се по 40 дреми кармаз за сяка ока; счуква се добре в чутура или хаван;
отсява се с често сито, после се турва да ври във вода, и ври, до
где се скрие пяната на водата му (Кармаза е малки бубулечици, които се въдят най-много в Мексико (Америка) по едно растение (кактуса, жебите), от дето ги берат, сушат и ги продават под името кармаз. И по нас има един вид кармаз, алени бубулечици, като паячета, които се намерват често под сухите кори на дърветата, но неговата боя е по-слаба от боята на америкенския кармаз).
Преди де се приготви тази вода, зема се на сяка ока прежда, или плат, по 6 драми калай, растопява се в некой съд и се капи капка по капка на некоя тава, който, като капва на студената тава, сяка негова капка се растила и истива на тънкеа плочица като лист. Като се искапи така сичкия калай и като се преобърне на листовци, листовците се надробявят с ножици, събират се и се измиват в чиста вода. След туй сичкия калай се турва в едно стъкло; налива се отгоре му 80 драми гасен кезеп, т. е. 40 др. чист кезеп и 40 др. вода, и калая се стопява в кезапа. Най-напред сместа става черна, но като я оставят да пренощува една нощ, тя се убистря и става желтеникава. (Тъзи смес обикновенно се приготвя един, или два деня по-напред от боядисванието). Във водата, дето е растопен кармаза, се турва по 15 драми, на сяка ока, чукана тригия и после се налива и желтата жидкост, въ която е растопен калая и сичко се резбърква добре. В тъзи смес, която е вече аляна, се турва преждата, или плата и се вари на огъня до четвърт от часа (1/4). В това време преждата, или плата, попива сичката аляна боя от водата, боядисва се и най-после се изважда, испира се добре в студена вода и се изсушава на слънце, ако е лете, а, ако е зима, на топло место.
II. Гивезена или кармазена (морава) боя.
На една ока прежда, или плат, се зема 8 драми кармаз. Преждата се стипцосва, както и при аляното, и в същата вода, която е със стипсата, се туря кармаза, счукан и пресеян, и се оставя да ври четвърт от часа (1/4). Подир това се турва и до 10 драми тригия, добре счукана на дребно. И, като се разбърка добре, туря се и преждата или плата, в която ври. После се изважда преждата и се капват до 30 капки ветрион (кибрит-сую) и подир това извадената прежда пак се турва да поври малко. Като поври и втория път, изваждат я, испират я добре в студена вода и я изсушават.
III. Черна боя (бакамяна).
На една ока прежда, или плат, се зема 50 драми бакамяна боя, която е като черна смола, счуква се добре на дребно и се турва да ври в един съд с вода, до где се стопи добре. Подир това се зема от 40-50 драми син камък и, като се счука добре на дребно, турва се да ври в друг съд с вода. Най-напред потопяват преждата, или плата, в тая вода, в която е растопен синия камък, възваряват я малко и после я изваждат. Тогава в сместа от синия камък, в която е била преждата, наливат и водата, в която е бил растопен бакама и, като разбъркат добре сместта, натопявят в нея преждата и я варят до четвърт (1/4) час, като я бъркат добре. Най-после я изваждат, испират я и я изсушават.
IV. Морева боя (отъ новата – анелиновите бои)
Новата боя се турва в един съд, налива се отгоре и толкова спирт, или върла ракия, колкото да я покрие и, като се растопи в ракията, или спирта, налива се в хладка (хмарна) вода, дето се пуща и малко чукана тригия. В тъзи смес потопяват преждата и я възваряват, до где попие боята. Подир това я изваждат и я изсушават.
На една ока прежда, или плат, стопяват 150 драми стипса и във водата се натопява и стипцосва преждата, както се стипцосва и при аляното. Въ тъзи вода се нарежда един ред жълт млечоков цвет, или желт цвет от главоч и един ред прежда, или един кат плат, ако се боядисва плат, после - пак един ред плат, или прежда и един ред цвет и т. н., до гдето се нареди сичката прежда, или плат, и най-отгоре се нережда един кат цвет. Подир това се турва съда с преждата или плата на огъня и ври 1 час. Подир това врение, се изважда и се оставя да истива 4-5 часа. После пак се турва да се стопли и, като се извади, турва се в едно корито, насява се отгоре с пепел и се залива с водата, в която е вряла преждата, или плата. Като постои и в тази смес, плата, или преждата се изважда, испира се добре в студена вода и се изсушава. Както различни бояджии боядисват една и същата боя различно, т. е., едни я боядисват по-ясна, други по-тъмна, едни по-трайна, други - по-нетрайна, и т. н., така също и жените боядисват различно. А това зависи, както от количеството на материала, така и от начина на употребяванието му и от времето на държанието му в боята и т. н.
Из сп. „Труд“, год. II, кн. 1, 1888 г.
* Статията се публикува със съкращения.
** Снимката е илюстративна. Източник: blagost-assenovgrad.com
.jpeg)
