Зимни празници. Вечният календар на дедите ни. Народни празници и български обичаи и поверия

 Вечният календар на дедите ни

Зимен обреден цикъл

От много време ми се иска да пиша по -подробно за годишния обреден цикъл, завещан от дедите ни, наречен по ново му календар, а по старо му "коло". Коло естествено напомня за колело, за завъртане, цикъл и повтяряемост. В много предания и песни по земите ни ще открием това завъртане, този цикъл, който управлява времето и живота ни. Може много да се говори за него, но това ще става, дай Боже, на живите ни срещи. Следете профилите ми, за да ги осъществим заедно. След толкова време ограничения иде време за нови знания, нови начинания и нови наричания.
Зимната магия е тук!

Мечкинден 

На 30 ноември по народно му се празнува Мечкинден и се чества деня на Свети Андрей. Знаете, че смесването на старото с новото знание води до много интересни на пръв поглед истории, преплетени във Времето. А те, като погледнем миналото и как то се е пренесло в настоящето ни, придобиват свои характеристики и живеят свои магичен живот. 

Историите на календара на дедите ни са вечни и пълни с мъдрост, топлина и с онези магични моменти, правещи от нормалния живот приказка от стари времена. Стига да търсим тази магия- тя ни се разкрива. И знаете ли Тя често има свой мирис. Онзи мирис на зелено през пролетта е тя, омайната топлина лЕтоска също, цветовете и багрите през изобилната есен, пак е тя и миризмата на огън и усещането на уюта, зимЪска, все магия е.

За нас хората магията в такива дни като днешния, оживява. Денят посветен на Мечката и Свети Андрей по българския обреден календар. Но да знаем и още нещо- започва зимата. Знаете, че всеки такъв момент от живота на предците ни, а защо не и сега, е специален. Той е ден ознаменуващ граница, преход...между два сезона. Затова и се счита за магичен, преходен, ден за съзидание, обредни дейности и наричане. 

Казват, че нощта преди Мечкинден, сбъдва желания. Как това предание за магията е дошло до нас съвремените хора? Ами, да ви кажа истинската магия не се описва, тя се прави. Така, че въпросът тук би звучал така "Какво са правили нашите предци, че да оживят магията на този ден?"

Днес не се върши къщна работа, не се чисти, преде. На този ден жените имат друга работа. В навечерието на Андреевден, те изпълняват магически дейности, обреди за благополучие и добра година. Мечкинден се свързва със символа на семето. 

Затова всякакви видове семена днес са били почитани и наричани. Знаете словото е чиста магия, а наричането е начина тя да бъде въплатена в света на човека. Затова и жените днес готвели, варен овес, ечемик, царевица, боб, леща, като наричали сварените семена с думите: "Както сварените зърна набъбват, така да наедреят и посевите по нивите." 

Наедряването на семената се свързва с наедряването на деня, с богатството. Денят е известен още и като Едрей, Едревден. Тук има и пряка връзка с наедряването на деня, което предстои да се случи след Коледата, но преди товасемето трябва да се благослови. В този момент от годината се прави подготовката в магическата реалност на средната земя и с наречените обредни действия се "привикват" силите на светлината и благополучието в живота на хората. Затова денят е специален и магичен. Чрез него ние тук се свързваме със голямото, космическото и изначално творение, с големия космос и неговите цикли, свързани със Слънцето и Млечния път.

Днес се нарича не само за благоденствие и сполука, но и се прави предпазна магия с думите:"На ти мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия." Това са част от думите, които изричала най-старата жена в къщата, за да не яде мечката посевите, а да бъдат те защитени. Като се отдеде част от най-дорото зърно доброволно, като се направи жертва със зърното, мечката бива уважена. 

Мечката в нашата култура се счита за закрилник, но силата й трябва да се почита. Споделянето на храната с нея е важна част от измолването на нейната благословия. Изначално мечката се счита и за естесвен противник на вълка, така че отдаването на варено зърно днес, предвещава нейната закрила и помощ през цялата година. Храна се раздавала и на съседите, отново за да бъде споделена силата и богатството между хората, дет се казва за берекет.

Има и още една интересна легенда, в която мечката отново е главен герой. Този път историята се свързва със светеца Свети Андрей Първозвани. Той е брат на Апостол Петър, който Христос прав призовал за ученик. От тук идва и името му Андрей Първозвани. У нас серазказва, че светецът живеел скромно високо в планината и отглеждал храната си сам. Едно от малкото неща, които имал бел един вол, с помощта на който, обработвал малката си нива. Така той имал всичко нужно за прехраната си. Но един ден се появила мечка, тя убила и изяла вола му. Това много разгневило Свети Андрей и той решил, че щом тя е изяла вела му, сага ще върши неговата работ. Така Светецът успял да се пребори с мечката я впрегнал в ралото вместо вола. От тогава насам Свети Андрей започнал да оре нивата си с мечи впряг. доста нетрадиционно и странно нали? Няма как тази легенда де не бъде запомнена от всеки, който я чуе. От този ден насетне в народната памет Свети Андрей Първозвани станал господар на мечката и хората започнали да славят и него на този ден заради силата му и уменията, които притежава. Защото, за да укротиш и пребориш мечка се изискват много качества и лична сила. Нека силат ада въде и с вас приятели и през стартиращият нов вълшебен цикъл от небесния календар. И да знаете, днес имен ден имат Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан. Обърнете внимание, че всичките се свързват със сила, храброст и пробив. Така както светлината от този ден, започва да си пробива път, за да се роди по Коледа. Амин!

Честит празник, приятели и доскоро.

Игнажден

Млада Година, Мрада Бога, Ново Слънце, Мало Слънце

Орнаменти от шевица, изобразяваща Свастика- или положението на Слънцето  в  зимното и лятното слънцестоене /горе и долу в схемата/. Част от ръкав на женска риза град Дупница.

Повече за българските шевици научете тук

Днес пиша това като седя до огъня на печката, а навън духа силен и студен северняка. Иде Зимата. Тамън за нея исках да ви разкажа, покажа. Четете с наслада, да ви е вкусна българската магия, зимната! 

За рецепти съпътстващи празнични дни, вижте повече в този линк.

Ако запазим знанието стаено в традицията ще можем да се "движим" по законите на Вселената, в която всичко неизменно протича на цикличен принцип. Правейки това ние ще бъдем в синхрон с природата, което може дамо да ни даде повече хармония и сила. Днешният празник е тачен от всички древни народи, какъвто сме и ние, защото днес е началото на новия цикъл, с който ще се реализира с идването на Младата година. Днес е и най-късят ден в годината. От днес до Коледа, коледарите започват да обикалят къщите в селото и да носят със себе си енергията на новото, слънчево начало. Отново и отново, всяка година светлината се ражда.

Това е времето на посяване на семето.

В българските вярвания от Игнажден до Коледа започват и "мъките на божията майка" или раждането на Млада Бога, на Слънцето. Днешният ден е наречен още и нулев ден, затова е наречен и така Игнажден, Еднажден. Ден на празнотата, от която произхожда всичко, в която каквото посееш, това ще пожънеш. Денят е специален, защото празното се свързва с чистотата. Затова и в нашата култура има множество обредни практики, изпълнявани на този ден.

Поверията, свързани с празника са много, но най-важен е "ползника". Това е първият човек влязъл в къщата. Той се чака с нетърпение от стопаните на дома и се дарява с хляб, вино, правят му се лични подаръци- ризи, кърпи. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време.

Днес не се взимат и дават пари на заем, не се изнася огън и сол от дома.

- На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата.

На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.
Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. А за лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

Вижте повече за кваса тук.

Ако пък искате да научите повече за вълшебните животни в българския фолклор и еленът, който е първообраз на Слънцето и се свръзва с празника дне, вижте линка тук.

Български вълшебни народни приказки. Приказка за сребърния елен

Рецепта за Игнажден

 

Днес се меси погача, а от замесеното тесто откъсва малко парче и на някоя греда от него се прави кръст. Варва се, че така от дома бяга всяко зло. В къщата се правят и колаци, толкова колаци, колкото са членовете на семейството, да има за всеки. Момите също замесват своя коледен колак, за да го дадат на своя избранник от коледарите. Счита се, че това е начин на момичетата дарувайки с коледарски геврек своя избарник, да заявят пред общността и желанието си за предстоящ годеж с техния избранник. Геврекът се дарува, като се нанизва на коледарския прът на момъка. Това символично прилича на съединяване на мъжкото и женското начало. С този обичай стартира и още един цикъл- пролетния, но за това ще пиша, когато му дойде времето. А сега ви оставям, за да меся хляб и да си върша моята магична работа. Сполайте и честит Еднажден. Бъдете здрави и благосровени!

Традиционна постна трапеза за празника

Честити ви празници и весело изкарване.

Бъдни вечер
24-ти декември

"На Бъдни вечер постила се слама едно място в стаята, колкото да се насядат всички домашни, и на него слагат месал или трапеза, с всички хлебове и чорби, погачата на средата. Връз хлебовете турят паница с чеснов лук и орехи, скълцани наедно и смесени с вода; до трапезата пък турят сито с жито (да е сита годината), палешник, оратен ремик и паниче с пясък. Преди да завечерят, един от домашните отива със секира в градината и заплашва дърветата, като замахва до три пъти, уж да ги отсече. Друг от къщи му се моли: „Недей го сече! То ще роди на година!“ Така изреждат всички дръвчета. Насядат на възглавници, но преди да заядат, жените вземат вълна и предат малко; същото правят мъжете и децата. Изпреденото се овива на венец и заранта се слага на кошера, за „да се овиват пчелите все на около и да не бягат“. Пият най-напред блага жежка ракия, залепя му една запалена вощена свещ и прекажда трапезата с тамян до три пъти, от дясно на ляво; една бучка тамят се отбеля пак за „кадия“ на зле болните. Палежникът се изтърсва на огнището или пък се оставя на страна, и после се гледа, дали е останал жив въглен или не: ако са станали въглените на пепел, на добро било; ако са изгаснали и почернели, на зло било. Който е кадил, взима погачата, прави три поклона и при всеки поклон нарича: „Ела Света Богородице да вечеряме!“ Той сяда на мястото си, а друг човек взима колака от Игнажден и дава дел на всекиго; взима погачата и дава по два къса на всекиго; единият е късмет от Бога (каквото от замушените неща в погачата му се падне), а другият се нарича за всекиго: „на тебе давам воловете“, „тебе давам конет“, и н т.н. По това пият пак ракия и захващат да „ручат“. 

Първият залък всеки оставя пред себе си и заранта го дава на добитъка; момата пък го скрива, спи с него, и ако сънува, че го яде с някое момче, това момче ще вземе за мъж. Една жена ще остави в една паница от всичките хлебове и гозби по малко за Богородица; тия неща се дават на говедата с кърмилото им. Най-напред гребват с лъжицата от чесновия лук и си натриват дланите на ръцете, „да ги не гази зло“, после кусват от него „за здраве“ и захващат да ядат каквото обичат. Който кихне пръв, речат му: „На късмет ти е това, що се отели, или ще се ожреби най-напред“. Всеки дири в погачата си да му се е паднало нещо на късмет, и ако му се падне, речат му: „Е ти си честит у парите“ и т.н. яйцата под квачката не щели да се измътят изведнъж“, и за „да не се пръскат пчелите, кокошките и пилетата“; а като се наядат всички се вдигат изведнъж. В изключителен случай става само домакинът, но и той ходи наведен почти доземи, та „класовете ни нивата да бъдат през лятото наведени и пълни с жито“. Като се наядат, домакинът дава на всекиго по един орех, за да види късмета си: ако ядката е здрава, ще е здрав и той през годината; ако е изгнила и почерчена, ще боледува. Една цяла ядка оставят за Света Богородица, при другите неща за лек. Орехите не се ядат: „кой яде от тия орехи на бъдни вечер, щял да окелявее“. Като свършат, всички стават отведнъж „божем да им се мятат и пилците заедно, да не закъснява някое яйце“. После всеки си търка ръцете с пясъка от паничето, „да носят кокошките яйца“, и се намазват с чесновия лук, що се яли, под мишките и зад ушите, та кога има през годината някоя болест и той види болен, да бръкне под мишките си и да се пипне зад ушите, после да си помирише пръстите, тогава „не го ловяла тая болест“. Децата се търкалят по сламата, все на една страна, та и „житото да полегне към една страна“. Дирят из сламата житни зърна колкото намерят, толкова кила (кило от 600 оки) щели да овършеят на гумното; ако намерят чисто жито (пшеница) повече щяло да се роди чистото; ако намерят ръжено, очаква се обилие по ръжта. Тия зърна се пазят и се турят в семето, кога орат и сеят на нива „да се роди по-много“, а някои ги пущат на гумното, когато вършеят, все за същата цел..."

Из: "Обичаи за Бъдни вечер и Коледа из Софийското поле"Иди си, зимо, идвай, лято!“Затова и празникът е известен като „Среди зима".

Коледа

25-ти декември
Денят, в който Слънцето се роди

"От Бога ти много здраве, от нас малко веселбина"

Днес ще ви насоча вниманието към една история от софийско- селата Връбница и Житен. Христо Вакарелски известен български изследовател етнолог я е дал преди години. Как се е празнувала Коледа преди години и как мъжете са богували."На Бъдни вечер се събирали всички
“песнопои” от селото - 30-40, па и повече души и избирали изпомежду си осем души
- най-способните и най-гласовитите. Тия осем души после се устройвали в чета
със следните роли: старец, баба, гайдар, трохобер и четирима четници.
“Старецът” е главатар на четата; той ги води,
заповядва им и дори ги наказва привидно. На лактите си е имал навързани звънци,
та като ходи или играе, да дрънчат; носил е тояга с топуз на края. С тази тояга
е “наказвал” провинените от дружината, на нея домакините са надявали колаците,
които дарявали на коледарите. Подареният по такъв начин колак е бил снеман от
тоягата и предаван на трохобера. Старецът е изговарял и така наречените “слави”
- дълги благословии.
“Бабата” е представлявала предрешен в женско
облекло момък; но дрехите не са били от местната носия. Била е и обкичена като
невяста и с невестински венец. Тя е била прицелна точка на зрителите, които я
следели, за да я закачат. Затова тя постоянно обикаляла насам-натам и около
стареца, който я бранел. За да произвежда смях, тя се преструвала на стара
баба, на болна и пр.
“Гайдарят”, облечен по обикновено му, е свирел
постоянно с гайда, за да играе старецът.
“Трохоберът” наричан още “магаре” е носил торба,
в която е събирал поредаваните му от стареца колаци. Тази служба е считана за
най-долна и за нея са се ловели на тояга, та комуто се паднела.
“Четниците” са били наричани още и “пеячи” и са
пели коледарски песни.
Така устроената осмочленна чета е ходила не само
из своето село, ами и из съседните села; коледуването е ставало на Бъдни вечер
и на трите дена на Коледа. Навсякъде коледарите бивали сподиряни от множество
деца и малки момчета. Ходели от къщата на къща. При влизане казвали “добро
утро, домакине”, па ако ще да се е било вече свечеряване. Под командите на
стареца четниците запявали коледарски песни.
Най-напред пеели песен за главата на
домакинството, след това по старшинство - на всеки останал член; за всекиго
особена и съответна на възрастта му, пола му и занятието му песен. Като изредят
всички лица, четниците казват: “От Бога ти много здраве, От нас малко
веселбина”.
След това гайдарят получава заповед да свири, а
“старецът” и “бабата” захващат да играят на всички, които са вкъщи. За играта
домашните дават пари на стареца, защото играта се смята за плодородие.
Домакинът ще рече: “Де, че ми играеш и на ягнищата”. В тази игра домакинът и
други се опитват да хващат “бабата” и да си правят шеги с нея, а “старецът” я
брани с топуза.
При тия забавни сцени стават и даруванията на
коледарите с колаци и други съесни произведения, за които “старецът” изрича
“славата”.
Събраните пари и материали биват употребени за
угощение между коледарите и техните избиратели. Този обичай със “старец” и
“баба” е ставал в Горна Баня и в Суходол, а в околните полски села на Софийско
не е съществувал."
Автор: Христо Вакарелски

СУРВАКИ

И последният от новогодишните обреди има заклинателен характер за здраве и благоденствие. Той се извършва след изгрев слънце, когато Коледарите /момците за женене/ вече са се прибрали и скрили своята коледарската гега от погледа на свои и чужди. Идва време на по-малките- момчетата сурвакарчета.Обредът повелява те да се събират на групички от по няколко деца и до започват обхождане на домовете на близки и съседи, като тръгват от своята къща. Облечени са в нова риза и носят сурова дрянова пръчка, наречена сурвакница, накичена с китки,малки обредни краваи, сушени плодове,бобени зърна,червени люти чушки,наниз от пуканки,дребни " златни" и "сребърни" монети, пискюли вълна в различни цветове - бяло,зелено,червено,житен клас и други дребни предмети,символи на местния поминък. Познати са няколко вида сурвакници като общото между тях е,че се оформяттри кръга от противоположни клонки,които символизират трите свята - горният -небесният ,средният - нашия свят и долния - подземен свят. Всяка сурвакница бива нашарена с плитка резба в змиевидна форма и има формата на буквата"Ф" - короната е задължителен елемент. Във всеки дом сурвакарчетата леко удрят стопаните със сурвакницата, при което наричат за здраве, късмет,щастие, плодородие и богатство,за което насреща получават дребни пари и лакомства. Сурвакницата се прави от прясно откършен Дрянов клон и това не е случайно - дряновото дърво е символ на здраве ,сила и младост, и дълголетие, защото това е първото дърво,което цъфти. От дрян се прави и сватбеното дърво, а дрянови пъпки се слагат в новогодишната баница с късмети и също се наричат за здраве и берекет,за сватба,за рожба,за печалба,за благоденствие,радост и щастие. хЗа нас ,българите,сурвакницата е като магическа пръчка.Веднъж изпълнили се обредът със сурвакницата,тя не се пази - трябва да се унищожи. На връщане от сурвакане, децата хвърлят сурвакниците в река или кладенец, за да не "носят бълхи вкъщи" и за да са пълноводни реките,да има дъждове и всичко да върви " като по вода". Сурваки е запазен и до днес обред. Сурвачката е интересен атрибут, който може да се разгледа по-внимателно. Ако имате интерес вижте тук.

Сурвакарско наричане: 

" Сурва сурва година! Весела Нова година!Пълен клас на нива,

жълт мамул на леса,

Голям грозд на лозе

Червена ябълка в градина!

Пълна къща с деца!

Пълна къща с коприна!

Пълна кесия с пари!

Сурва сурва година,

до година със здраве,

до година, до амина! "

Ето и още от Йордан Стубел:

Сурва, весела година,

сурва, сурва до амина.

Новата да ви дари

малко повече с пари!

С песни къща да е пълна,

раклите със тежка вълна,

а градините със плод,

с радост и щастлив живот,

с руйно вино, с медовина –

дребна челяд да е жива,

да узрее клас на нива,

колко пясък и звезди,

зърно толкоз да плоди,

та за всички хляб да има,

щом настъпи лоша зима,

а за мене по парица,

за бонбони и халвица…

Сурва, весела година,

сурва, сурва до амина!

И любимото на моите деца:

Сурва, весела година догодина до амина.

По Йордановден да има люта снеговита зима!

По Гергьовден из нивята дъжд да напои житата!

По Петровден благо слънце да погали всяко зрънце!

Та Кръстовден да ни свари със препълнени хамбари!

Сурва, весела година догодина до амина!

Извор - Из нета

"Има особени дни, в които са устроени празненства в чест на водата.

водата освен за пиене и поливане нужна е и за чистота.

Водата, ако пресъхне всичко ще погине. Водата е повече от землята. Това е направено от Бога, защото водата е потребна на всички и за всичко. Реката в народното вярване е облечена в голяма тайнственост и обиколена с голямо уважение и почитание. Халите и змейовете живеят само в езера."

Д. Маринов

Зимен Кръстовден. Водокръщи

Денят, в който реките спират, а водата чува и лекува

Днес на 5 януари отбелязваме Зимния Кръстовден т.н. Попова Коледа. Денят е известен с това, че настъпва краят на поганите/мръсни/вълчи дни, а това са по народния календар дните от Коледа до Йордановден. Денят в народната ни култура се отбелязва всеки 05 януари и е познат с името Водици, Водокръст, Кръстци, Водокръщи, Попова Коледа. С настъпването му приключват мръсните дни, за които се вярва, че са опасни за хората. В този времеви промеждутък, Богородица е все още в родилните си мъки и тайнството на рождението на Младото Слънце, Млада Бога все още не е завършило. Затова и народът ни казва, че тези дни са опасни или мръсни/вълчи. Слънцето е новородено и не е заякнало, а силите на отвъдното могат да повлияят негативно върху живота на хората,. В тази връзка се спазват редица забрани и прилагат предпазни магии и обредни действия през целият преходен етап от Коледа до Йордановден. Не се пере, не се вършан накакви женски работи- плетене, предене такане, жените не си мият косите, не се сплитат, не се къпе, не е дигат сватби, не се ходи на воденица, не се излиза по тъмно, а ако се излиза, то трябва да имаш запалена свещ или да носиш скилидка чесън, прикаден на Бъдни вечер. Играят се бабугерски игри от бабугери, русалии, старци, джамали, които гонят злато и лекуват. На вратите си дедите ни окачват още клонки от хвайна, глог или слънчогледове пити, та неканени погани госни да се убодат и избягат или да се захласнат в броенете на семето по питата.
 
В съвременното ни общество битува вярването, че днес е времето за наричане на водата, която изпълнява желания, като се прави нощем обреда "Мълчана вода", защото днес тя добива магическа сила и чува. Да, може, писала съм и за това преди, но преди да мълчим вода, е добре да знаем още нещица, свързани с стихията на водата от вековните вярвания и практиките на дедите ни. Днес, четем в стари извори, че през нощта реките спират на текат. Водата, която е вечно движение, спира. Така тя обръща своят ход и дава символното началото на нов, чист и светъл период на стартиралия годишен времеви цикъл- синхронизират се световете, а водите на реките стават лековити. И това забележете се случва точно след тежкия и тъмен преходен период от Коледа насам- тамън 12 дни от раждането на Блада Бога. Няма нищо случайно, нали? Казват, че в нощта на 5 януари се сбъдват всички желания. В деня срещу Йордановден небето се отваря и Бог чува всички наши молитви. Но нека първо направим път на Млада Бога, пък тогаз да тичаме с менците да наричаме вода...нека да поканим новото, заякнало Слънце в дома си и да не бързаме преди него да се окъпем. Къпането ще е утре- на 6-ти януари, когато водата е вече пречистена и ще дава сили на всеки, който се е умил в нея. Започват мъжете...но за това ще пиша утре.

Днес на 5-ти януари на Водокръсти свещениците извършват обред за  “кръщаване на водата”, като пуска в нея кръст, но навремето това се е правило от стопанина на къщата. А момите рано заран са вадили тихо менците от пречистените води на реките, и с таз вода къщата и стоката, наред с челядта са били благославяни. С тази вода се очистват и иконите. 
За трапезата се приготвят, както на предишните кадени вечери, само постни ястия, жито, прясна пита, джуркан фасул, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, орехи и вино. 
В днешни дни църковният обред се свързва с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. Когато ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

Ивановден
Женски водици

Иванов ден или Женски водици е третият ден от поредица празници, посветени на водни обреди през зимата и е част от големия зимен цикъл празници, свързани с раждането на новото Слънце. Първият ден, свързан с водната стихия е на "Попова Коледа", вторият на Йордановден - наричан още Мъжки водици и третият е днешният Ивановден, наричан Женски водици. 

По традиция Ивановден се смята и за ден на младото семейство. Празникът е посветен на младите семейства, който са се венчали през изминалата година.

В тази връзка можем да видим и ритуала "Къпанки". Той започва от сутринта. Младото семейство посреща гости и ги черпи с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве.

На празника в някои села се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.

На Женски водици задължително се къпят сгодените моми, булките, както това е както това е и част от обредността на предишния Йордановден за мъжете. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Равновесието на мъжкото и женското начало е заложено в празниците още в началото на годината с очистването с вода и обредното къпане и на мъжете и за жените. Смята се, че тези, които влязат в ледената река и се изкъпят на този ден ще са чисти и ще заченат здраво поколение.

Разбира се, задължително се къпят също именниците и децата за здраве.  

Иванов ден е денят на побратимяването и кумството. Побратимяването се случва като момчетата, който искат да станат побратими ходят на гости при майката да другия, за да получат нейната благословия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им.

Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

Трапезата на Ивановден не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз,заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.

Имен ден имат: Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им.

Йордановден (Богоявление)

6-ти януари
Мъжки водици

Честити имен ден на Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана!

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йорданов ден се месят три хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. 
Единият е за дома, 
вторият е за гостите, 
а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. 
Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. 
С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йорданов ден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време. 
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Можете да си вземете вода от всяка църква от този ден и да си я занесете у къщи, защото тя носи силата на този прекрасен празник. 
На трапезата
Към  постните ястия  от предходните дни се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки , зеле, фасул, орехи, вино. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.

Обред "Мълчана вода"- лични размисли

Бабинден 
Бабинден  се празнува от древни времена и е свързан с идването на новия живот и акушерството. По настоящем има две основни дати 08. януари /нов стил/или на 21 януари /стар стил/ на които празникът се отбелязва.

Празникът Бабинден е свързан със сила на женското начало и е съществена част от семейните обичаи. Особено важен и починан е той от младите жени, невести и майки, които чрез обредността почитат и отдават своят дан и дарове на онази жена, която е била спътница на бременността  раждането и посрещането на новия живот в семейството. Знаем, че от момента на въвеждане на невестата в новия дом /след сватбата/ на жената е отредена ролята да дарява живот. От този момент до момента на раждане и опазване на пеленачето до кръщаването му /по ново му/ или до представянето на детето на общността- фамилията /след 40 днена/ е специален момент, в който се счита, че жената е уязвима и има нужда от подкрепа. Именно тези баби /древните мъдри жени в селото/ са призвани да й я дават.

 

Съдържа 3 основни елемента:

• Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
• Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
• Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. . Според народния мироглед, персонажът на бабата е свързан с отвъдните сили, защото "помага на неживото да стане живо", да премине в реалния свят на хората. нейните сили са свръхестествени: тя би могла да бъде баячка, лечителка и врачка. Названието "баба" не произхожда от нейния външен вид или възрастови характеристики. То подчертава само старшинството й. Поради това в края на т. нар. "период на Мръсните дни" се приема за важно ритуалното пречистване на медиатора-връзка между два свята/границата на живото и неживото. Така се гарантира плодовитостта за предстоящата година.

Празникът съхранява античната обредност - култови практики свързани с Великата богиня, при част от които тя фигурира и в по-зряла възраст, израз на познание, опит и сила.

                                                    Автентичен къдър на баба -акушерка.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

Накрая ще ви преразкажа накратко една история от днешно време. Преди няколко месеца, планирайки дейността си за през годината направих среща с млада жена от близко село. Тя ми разказа как празнуват този ден хората в селото. Покани ме да се включа. Приех с радост. Тъй като това се случва 2020 г. досещате се, че Ко вируса и епидемичната обстановка не позволиха да се направи събирането. Докато пиехме кафето си пред старото читалище на площада, а слънцето печеше меко над главите ни, тя сподели, че тайнството работи. "-Може да не ти се верва, ама тук от неколко години наред, откакто възобновяваме празника, жени заченаха след като участваха в сбора на Бабинден. Няма да им кажем имената, ама съм жив свидетел- по болници ходели, лекарства пиха, искат, а след като направихме Бабинден тук на село, жената за която работихме / празника на село се провежда като възстановка на древния обичаи и се прави с кукла-дете/ няма и месеЦ, два и ето зачена. ДЕТЕТО ЖиВо, ЗДРАВО- ЕЙ ГО ТИЧА. Работи, казвам ти. Не знаем как, но аз знам, че вече ще го правим всяка година."

Е аз няма какво да добавя, освен да чуя отново онзи древен глас в женската природа, който този път дойде от една прекрасна жена на село. Макар и да не е бабувала, тя възстановява празника в местното читалище с подръчни материали, с кукла, но най-вече, със събирането на силата на жените в общността. Със една осъвременената формула и преповтаряне на древната ритуална форма /дори и непълна, на моменти бутафорна/се "предава" чрез общността желанието на жента в началото на новата година да даде и отгледа живот. Като чели това е древна молитва сътворена чрез сърцата, която активира силата да даряваме живот. И да, магията работи, намерението е излъчено в ефира от жените на този ден  и те като сестрици си помагат следвайки пътя на предците ни. 

Използвани са материали и снимки от Интернет.

Read More

Хелоуйн и българската традиция. Какво е скрито в тиквата?

И така нека сега видим какво е скрито в тиквата?

 

Популярният празник Хелоуин е част от календарните празници на келтите, посветени на края на летния сезон, на който те отправят благодарност към небето за добра реколта. Като древен народ келтите не са откъснати от древната традиция и връзката със своите предци. На този ден  се знае и че те частвали и почитали своите мъртви.

След като християнството настъпва и там се смесват старото /соларно знание и връзката с Богинята майка/ с новото учение /Християнството/. Така постепенно се стига до размиването на образите и традициите, тачени преди, за да се синтериза цялото познание под шапката на празника "Вси Светии". Днес честван като известния и у нас ден на мъртвите -Хелоуйн. 

Очевидно е, че възприемайки веселия и цветен маниер на честване на какви ли не празници /Хелоуйн, Свети Валентин и др./ има реална опасност да спрем търсим и да тачим родните такива. Защото цветното привлича. Спомнете с историята за цветните мъниста, които конкистадорите дали на местното индианско население. Една история, завършваща с приключването и завладяването на древната култура на индианците. В съвременноста този подход все още се ползва и прилага.   

Така протича подмяната на ценности в една култура, като преминаваме през поетапното наслагване на един празник /нов, цветен и привлекателен за децата или за влюбените, например / върху друг стар празник /Архангелова Задушница, Трифон Зарезан/, приемайки новото базкритично.

Нарича се обогатяване, ако новонастанилата се култура подпомага развитието на дадена общност или група, или я профанизира, когато е обратното. 

Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.

Съвремената подмяна не идва с ятаган, тя не съсича глави и не организира публични линчове. Напротив, тя идва с примамливи оферти за забавления, евтини оферти за празнуване на деня на Влюбените, идва с модата в МОЛ-а, с медиите, идват с "успешните" истории за забогатяване или слава или със мимолетните звезди на деня.

Тъжно е, затова ще ви оставя вие сами да решите, кое е валидното в момента и вие лично кое и как подкрепяте.

Добре е да съзрем отговорността си, че ние участваме в този процес с всяко свое невинно на пръв поглед решение. И да, това са малки решения, които в последствие подпомагат изместването на местните култури. Те водят до подмяната на ценности и "завземане на територии" без меч. Тези решения са свързани например с това дали да купим костюм на детето за Хелоуйн, което да прилича на скелет или да омесим заедно питка за задушница на Архангелов ден седмица след днешния ден. Защото запознавайки го с постиженията на някой претец /баба, дядо/, детето би израснало със собствен поглед върху своят произход, би се гордяло с него, което по естествен път ще доведе до това да пази, обича и развива всички онези качества, които биха му позволили да взема адкеватни решения в един объркан и глобализиран свят.  тези решения ни водят до избора дали да празнуваме Трифон Зарезан с чаша хубаво вино в ръка или Деня на влюбените с панирани пилешки филенца със синьо сирене в местен, но известен рекламиран ресторант.

Важно е да разберем дали искаме да бъдем потребители или пазители - да похапваме сини вносни сиренца или да тачим хляба и да бъдем майстори на духа.  

Избор имаме, той е наш...да се гордеем, с това което сме или просто да хрупаме пуканки в кино салона в МОЛ-а изпаднали в дълбоката забрава на удобството и профанщината, забравили кои сме. 

Можеш да бъдеш потребител или творец на реалности- ти избираш? 

Честит ден на Будителите, приятели. 

сигурна съм, че ме разбрахте, дори това да не ви е харесало, Вие отново имате избор. Аз моят вече съм го направила.

Read More

Три сита. Цар хляб

Хляб през три сита минат, с мълчана вода замесен, с билки поръсен

Навремето, когато замесвали тесто за празничен хляб /пита, кравай, колаче/ и брашното, и водата били специални, демек чисти, пресяти. И няма как да не е така, щом става дума за български обред, за наричане, за вричане, за влагане на доброто, чрез магията на думите. Тук хлябът е цар, а думите цяр.

Когато се приготвял празничния хляб зърното, от което той се е правел било специално. Избирало се чисто жито, то се измивало, изсушавало и пазело за празниците през годината. Не се е използвало ръжено, ечемичено, овесено, царевично и просено брашно за празничен хляб.

От така подготвеното жито предците ни са смилали брашното, което задължително пресявали през гъсто сито. За специални случаи и големи празници брашното било пресевяно през три сита /три пъти минавало през ситото/, за да остане само сърцето на зърното или душата на хляба.

Месене на Богоридични пити на Панагия Кюстендил

На много места замесеният празничничен хляб се тачел като скъп гост в дома и бивал наричан с различни гальовни имена като боговица, колак и др.

Интересното е, че в миналото хлябът се приготвял в специални съдове за печене, наречени подници, за чиято изработка също се правили магически обреди по земите ни в точно отреден момент в годината.

Снимка на глинен подник за печене на хляб

Когато в къщата се замесвало хляб от уважение към него жената, която го приготвяла обличала най- хубавата си премяна и слагала бяла престилка...ако видите в носиите ни бяла престилка, която да покрива долна такава, както например е в носиите на Капанци, то да знаете, че тя най-вероятно е специална престилка, с която се месел хляб.

Жени облечени в традиционни капански носии. В средата - носията е с бяла престилка, наричана още и хлебна престилка

В процесът на приготвяне на хляба, когато брашното било готово, то се прекадявало. Това се правело преди да започне замесването на тестото. Така и тестото се осветявало ощ епри замесването на хляба.

Друг интересен факт при замесването на хляб е водата. Тя, както знаем и в други обреди по земите ни, има магични свойства, затова и тук водата, която се ползвала за замесване на тестото е била мълчана вода. Тясе наливала в пълно мълчание от девойка или млада жена -булка. Мълчаната вода е извества още и като неначената /чиста вода/. Затова и от нея никой не е пиел. Тя е имала друга цел, не да утолява жаждата, а за служи за хляба, за бога. Наричали я още цветна вода, защото в менците трябвало да се сложи билка- или свежа, ако е лято и суха, ако хлябът се замесва зимата.

Използвани с аматериали от Полина Иванова – екскурзовод, Етнографска експозиция, БИМ Бургас

Read More

Женско царство. Пътят на Богинята и женското начало. Лазаровден и Цветница

Женско царство. 

Пътят на Богинята и женското начало

Празник

Лазаровден и Цветница

Лазарки- моми в лазарски носии от Драгалевци, Софийско

В българските обичаи празникът Лазаровден се посвещава на женското начало. Денят е посветен на великото тайнство да се превърнеш в жена. Какво означава това - ще ви разкажа днес. 

Лазаровден се свързва с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет. В недалечното минало денят е бил очакван с нетърпение. Той е специален момент от женския обреден цикъл за всички в общостта. От този ден насетне в живота на  всички моми,  които лазаруват, настъпва промяна, свързана с техния социален статус. Ден на промяна и ново начало. От днес лазарувалите момичета символичното се превръщат в жени. 

Денят е ритуален, свят и празничен.

Но защо денят е толкова специален, защо е тачен? Защо е ден съботен, защо се празнува преди големия християнски празник Великден? Явно причина има, но за да разберем повече е необходимо да погледнем с други очи на Природата, цветята, на момите, на  Жената, нужно  е да съзрем невидимото през видомото. Но, нали знаете това може да го направи само този, които търси. 

    От древни времена на този свят се тачат две начала- мъжко и женско. И двете са основополагащи и неизменни. Те не си противоречат, както често ще срещнете в учения и прочетете в писания и дебели книги. Не. Те не са мъжът и жената. Те символизират космическите принципи на битието, в които мъжкото и женското си взаимодействат, като взаимно се подкрепят и развиват създавайки видимия свят.  Много от нас познават празника само от съвременната му интерпретация като празник, свързан с цветята и пролетта. В модерни времена повечето от нас не си задават въпроси, кое, как, защо, а просто следват препоръки, модели и общовалидно, задаволително обяснение, но уви не и познание. В частта свързана с подмяна значението на празника имат връзка и действията на църквата, но не само. Подмяната на значението е една от основните причини модерното и удобното обяснение да заменят ценността и цялостта на старото познание, лишавайки човека от чиста връзка  с Природата и всичко Живо и Цялостно. Отричайки по този начин Богинята и едното от основополагащите начала, човекът се откъсва от своя корен, губи цялост и робува на измислени идеологии, живее непълноценно. Става слаб.

Затова днес макар да честваме Лазаровден и въскресението на Лазар от Христос, според православната църква, то аз ви водя към една друга история, по-древна, свързана с женското царство.

В миналото Лазаровден и Цветница са един свещен период от календара, който бележи живота на нашите предци. Моментът е важен, защото е свързан със символичното извеждане на момичето от родното й семейство и приключване периода на детството и инфантилността. Този момент отбелязва нейната нова роля и въвеждането й в кръга на жените, в женското царство и пътя на Живота и Мъдростта. Момичето вече не е дете, тя е мома и може да направи следващата стъпка - да поеме по пътя на своя живот.

Няма древна култура по света, в която този период от живота на всяко момиче да не е ознаменуван като специален и да не е честван като празник.

В миналото чрез реализирането на връзката с природата –Богинята майка, се предава и силата от старите към по-младите. Процесът на предаването на сила е и символичен и реален, като ни свързва с родовата памет, в коята е стаена и благословията на целия род, неизменна част от което е и женското начало. Да. Днешният ден е ден за благословии, за женска сила и докосване до мъдростта на Жената. Изхождаки от нея чрез обредите изпълнявани на този ден, се прави връзка с целия космос, който е отразен в човешкото ни битие и личен път, по един сакрален и невидим начин. Познаването на това взаимодействие човек-космос, таченето на връзката и подържането й жива в нас, чрез съзнанието и действията ни, ни възвръща силата, помага ни да се върнем на пътя към самите себе си- и като личности и като народ. 

Затова познаването на обредността от древните ни традиции е важен елемент от възстановяването на нашата идентичност и лична сила.  

Какво се прави ще ви разкажа накратко.

На Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането е ставало само с разрешението на бащата след като момата е била за първи път в менструален цикъл. Тоест след като тя е била за първи път в мензис и тялото й е съзряло. Цикълът й е част от пътя и съзряване на тялото, но и на духа, защото това е и част от цикличността на живота и цялата природа. Той я е свързвал с нов период от живота с този на жената, новия живот, с ролята на майка, на пазителка, мъдрец.

Независимо от това бащата е бил онзи, които е решавал дали щерката е готова за женитба или не. Защо са извежали така момите? Защото след този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официално предложения за годеж. Затова благославията на "първия" мъж в живота на девойката, нейния баща, е голяма радост и се празнува и от млади и от стари. След този ден момичето е "свободно" да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама. Е, сега си представете, че това се случва на вас самите...е не е ли прекрасен ден?

След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама. На празника се събирали всички лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не  вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.

Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни. В празникът освен всичко друго има и още един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало. В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните и дома, и природата, защото точно в на него ден младите момичета са тези, които представляват и "свалят" образа на Богинята майка на земен план. Те са в силата си и предават чрез песните и танците си благословия на Богинята към хората.

Това е само един прекрасен пример как дедите ни чрез обредите показват как да бъдеш във връзка с Женската сила. Как да добиеш благословията на пътя на мъдростта, а не просто да пееш и береш цветя. Да, наистина е романтичн и красиво да береш цветя, но без познанието на невидимото във видимото, не можеш да влезеш в силата си. 

Пожелавам го на всеки на този празник- да влезе в силата си, чисто и свято и да работи оттам. Без да обърнем поглед към миналото, с илюзиите за знанието на съвремеността ни и обърканите ценности на човешкото, хората са обречени да си останат болни и недеволни, откъснати от радостта и слаби, защото благословията на Богинята иде, но само до тези, които истински я търсят и работят за нея с уважение и любов. 

Честит лазаровден, Честита Цветница. 

 

Време за път- назад към корените, историята и сърцето.

Модерността и съвременната ни изкуствена реалност не допринасят за правилното разбиране и подход към женствеността. Напротив. Това естество на неразбирането на женското начало у нас, води след себе си множество негативни последствия. И едно от основните от тях е, че жената "работи" изцяло извън своята собствена сила.

Дълбока тема и друг разговор. Споменавам нужното, за да провокирам въпроси. Надявам се да стартирам процес на осъзнаване и желание да се говори по темата, станала табу- Жената и нейната сила, у всеки четящ този материал.

За тези, които се двоумят за какво говорим тук разяснявам- погледнете какво се случва навън, във вашата общност, семейство, работа и ще го видите ясно, после погледнете и навътре в себе си и ще го усетите, при това още по-ясно...харесва ли ви то? Какво видяхте, как ви кара то да се чувствате? И как с това, което носим вътре, ще направим този свят едно по-добро място? Не можем, не и докато не разберем къде е мястото на жената в този объркан свят и докато не се свържем с цикличността на космическите цикли и не осъзнаем неизмената си връзка с приодата и нашата истинска същност.

 

Нашата съвременност променя и преиначава символи, цели, задачи, цялото ни битието. Тя твори чрез илюзии, човешки понятия и разбирания, отдалечавайки ни от живата природа. И, да незнанието, нарушената ни връзка с природата, с женското в нас, разболява и душата и тялото. Затова считам за важно да пиша по темата, да напомня за вехтото познание на предците, което ни говори за давността на човека и непреходността на природата.

Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията. Една мъдра дума от майка, баба или непозната старица или съседкя... един жест, един поглед, които говорят без думи и даруват без глас. Преживявяли сте го, знам. Спомнете си го. Сега. Силата на този ден ще ви подкрепи във вашето търсене.  

Какво ни е нужно, за да бъдем във връзка с Женското царство? Какво е то? Как се пренася една древна традицията от стари към млади, как "тече" потокът на живота и как българската обредност ни свързва с почитта на божествената ни женска природа? 


Лазарки от софийско 1930 г.

Лазарска песен, изпълнявана от млади момичета

Текст на песента

На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го "заключват" в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича "боеница" или "боенек".

Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. 

Докато старите жени обличат буенеца, лазарките играят и пеят.:
“Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не май дала дет съм щяла,
дет съм щяла и искала,
искала съм – искали ма.
Най май дала надалėку,
надалеку праз три села,
праз три села в читувърту,
при зъл свекър и свекърва…”

Проф. Петър Куцаров,

д-р на историческите науки 

Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и "булка", но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи. Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността. Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че  момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени. Но за това ще ви разказвам друг път...

Празникът продължава два дни: малкото лáзари е в събота (Връбница), а на следващия ден е истинското лазари. Датата на празника зависи от Великден, но лáзарито винаги се провежда седмица преди Възкресение Христово.

Бъдете благословени.
Така е било и така ще бъде. Нека да запазим древното българско познание 
Честит Лазаров ден, момичета и скъпи родители ;-). 
Време е! Пролет е! Животът е тук отново! 

Ваша PranaAna.

песен лазарицаа

Read More

Народните ни празници. Къде живее Магията?

 Народните ни празници. Магия и реалност

Магията е възможна само, ако я приложим.

Здравей чичателю, здрвей търсачо на съкровища, събирачо на сила и тайни. Добре дошъл на моята страницата, в която от вече десет  /10/ години пиша, споделям тайните на българските обичаи, вярвания и сила. Знаете ли, не, едва ли знаете какво ми се върти в главата днес. Днес пети януари /05/01/2022/. Какъв ден е? Ами ще ви напомня - ден в който у народната вяра се отделя внимание на стихията на водата от 05 до 07 януари. Утре идват Водици, едно българско тайнство, посветено на водната стихия и очистването. И ето аз пак съм тук, за да ви напомня, да дам нещичко от своето търсено и намерено съкровище. /Виж какво се прави на днешния празник/ 

Част от това писание ще допадне на четящия, друг вероятно не и тихо може да ме заклейми. И двете ме "уреждат" тази година...и двете ще са ми подарък. Този текст ще е различен, той ще е друг. Непознат и това е хубаво. Непознатото плаши, но и развива сетивата  и духа, ако следваме личния път на душата си. Просто е. Стига да чуваш.

 "Чешмата на щастието" край София снимка: Интернет

Ще ви поведа на едно магическо пътуване, както винаги и после ще ви изоставя по средата. Защото аз не ви трябвам, нищо, че ме четете, вероятно с интерес. Знайте, че това е само споделян мой опит, но не и извечна истина, не е тайна, нито пък ваша сила, а моя. И в този ред на мисли ми се ще дяволито да ви пусна сами по тайни пътеки и буйни реки и да ви объркам. Ама много да ви объркам. И да стоя и наблюавам как се будите или продължавате да спите кротко, стига да има кой на люлее люлка на съня ви. Е, това няма да съм аз. Разказвачи на истории има, продавачи на илюзии също, особено като иде реч духовно развитие, тайни и стари традиции. Има много хора, които работят на това поле. Някои го правят, за да изразят себе си, да съхранят познание, други пишат, за да станат известни и да говорят по радиото. Аз минах и този път. Дадох и взех много. Който ме е следил и чел тези всичките години, знае и аз разказвах истории, споделях по мъничко мъдрост, работих упорито, за да открия частици истини за древните ни корени.

Затова сега предпочитам да помълча и просто да си върша магическата работа тихо и спокойно. И ми се ще и при вас да е така. Защото магията обича тишината, а и защото вече съм споделила много за нея тук. Какво, кога, как се прави. Писах тук, организирах срещи и семинари, пяхме заедно, изнасях концерти, споделях на воля всичко, което имах. Всичко. Сега дойде ново време. Не знам далие по-добро или не. Ново е. 

И днес искам да ви кажа нещо...

Има неща, за които не се говори, които не се споделят, защото само така Магията живее. И за да да сработи тази извечна българска, древна магия, то вие сами е нужно да извървите своя пътя и да откриете чист извор. И това ще е вашият извор, вашият празник, вашата магическа реалност.

Защо пиша това днес ли? 

Днес стартира новият цикъл обредни празници посветени на водната стихия. Заченато е на Ижнажден новото Слънце /Мала Бога, новата година/. Днес в новия цикъл идва ред и на магията на водата, която тези дни дава закрила свише, очистване и здраве.

Затова тази година моето наричане няма да е традиционно- аз да пиша, а вие четете. Вече не. Читателите на този блог не са в пеленаческа възраст. Дойде време Вие сами да си сготвите ястието. Традиционно по български с нашите подправки, по нашенска рецепта. Демек време е да търсите, четете, пишете и разбирате за какво иде реч с този наш дълбок корен. Сами. Оставям ви Да излезете навън, Да откриете извора, Да погледнете в дълботоко и Да откриете водата и що Тя има да ви казва и вие на нея /това с наричането е тази вечер 5 срещу 6 януари, знаете взимате си менчета, наливате си чиста водица, изричате тихо и чисто намерение, оставяте го под звездното небе и хоп магия./ Но да ви кажа честно, това са само интструменти. Да, важни са, но не се по-съществени от вас самите, от вашата част от пътя. Общението ви с стихиите е за вас, само за вас и за никой друг. И знаете ли- магията не крещи, не търси поприще за изява, не се събира, умножова и дели в хартийки, последователи и умни глави /демек учени/. Тя не е събиране с приятели, нито е седянка и пиене на чай, тя не и разходка в гората, тя не е и "event" във facebook. Тя не е изписани мъдрости, които мнозина водещи по "нов стил" изповядват като ню ейдж религия на благодерствието. Знаете, че голяма част от тези "мъдрости" са просто недоносени  его-формиращи духовни изживявания, демек заблуди, при това чужди. Не. Тя, Магията е контакт свише.Тя е несподелим, неуловим за думите дух на познанието, той изтича в пясъка без в края на процеса да знаем как и дали сме я срещнали изобщо. Магията е загадка. Загадка на опознаването на света и на самия себе си, и ние като НЕДЕЛИМА част от ЦЯЛОТО. 

Затова на въпроса "Къде живее магията?" аз няма да ви отговоря направо. Само ще ви издам още една малка тайна. Търсете първо вътре в бушуващото вътрешно море на вашите води / емоции/ къде има тиня, яд и гордост, къде в морето се е стаила от тъга и къде се намира любовта, кои и къде са вашите чисти желания и истинския цвят на душата. Не ме четете, не ме търсете, не искайте наготово. Моите сили са за мен, вашите за вас. Открийте ги. Използвайте дадените инструменти на българските обреди и бъдете чисти, бъдете себе си.

Както годината започва с очистване, нека така бъде и за вас. Търсете, опитвайте и грешете. Коренът ни няма да се разсърди, нито на мен нито на вас. Вервайте. Защото силата ни иска, но ни иска чисти, умити. 

Честити Водици, приятели, пък може да се срещнем на някой таен извор. Ха дано, че да се видим и прегърнем, но този път като търсачи на истината, тихи и смирени пред вътрешната сила на собствената магия и вдъхновение. 

Сполайте приятели и на добър път! 

Read More

Да изтъчеш света. Душата на майстора.

Тъкачи на истории

Смело и съвсем отговорно ви казвам, че майсторът, този които изроботва предмет с ръцете си е творец на светове. 

Готови ли сте да се гмурнете с мен в дълбините на вещите хора, в дълбините на душата на майстора? Заповядайте.

Ще се радвам да ви преведа през това приключение и да ви запаля за красотата на душата, която всеки носи вътре в себе си. 

Старите занаяти в днешно време будят много хора за красотата. В изработените предмети човек съзира и силата на духа на майстора и красотата на самия предмет. Ако се запознаеш по-добре, дет се вика от близо, с даден предмет, направен от майстор, докоснеш го, то той непременно ще ти разкаже някаква история. 

Често пъти историята ще е свързани с живота. Ако пък имаш желание и чиста проба любопитство да научиш повече, то ще забележиш нещо необичайно. Ще разбереш, че предметите изработени с ръце, са предмети изработвани и със сърце. Те са "живи" и знаете ли какво- те са способни да ни пренасят през време и протранство, за да научим повече за света, който обитава душата. 

Там, където има масторлък, запомнете, никога нищо не е само майсторлък. Никога нищо не е  само парче желязо, дарво или кълбо прежда. Тук нещата стоят инак. Онзи инак, който малко хора ще разберат, ама най се...

Тук, за да работиш с ръцете си и да създадеш предмет е необходимо първо да чуваш добре. Ще попитате "Защо пък да чувам?".  Ами ей така, да чуваш и виждаш с очите на душата си...да имаш смелостта да го направиш. Това е първото и абсолютно необходимо условие, за да станеш майстор. Всичко друго е техника. Не може да бъдеш майстор в каквото и да е и да нямаш свой почерк и лице. 

Много хора мислят, че са майстори само, защото могат да правят добре дадено нещо. Знаете ли, това не е вярно. Колкото и да ви го казват, показват и навират в носа това убеждение, запомнете, то не е вярно. Знаете ли защо? Защото нямаш ли сърце за нещото, то ти не си и няма да бъдеш майстор. НИКОГА. Така е в живота. Не този на известните, масмедиите, на гордостта и лицемерието, а този живот в живия дух, там където душата на човек се изпълва с радост. Там където се създават нови светове и където всеки, докоснал се до сърцето си, може да стане майстор. Другото са приказки за неверници. А щом четете този блог, вярвам вие не сте от тях.

В тези истории, ако имаш уши ще чуеш първо шепот, после музика и накрая цяла симфония- от ударите на чука, от набиването на длетото или монотонното тракане на стана. Заслушайте се в симфонията. Тя идват душата на Майстора. Питате ли се вече кой е Майстора? Ами събуди се, приятелю. Отвори очите си с любопитството на дете, с въображението на творчеството вътре в теб и накрая бъди завладян от Майстора, предай се. "Да се предам ли?" ще попитате. "Ама каu така, на кого да се предам?".

На душата си се предай, читателю, тя е МайсторЪТ, никой друг. Запомни. НИКОЙ ДРУГ. 

ЩО Е МОТОВИЛКА И КАКВА Е МАГИЧЕСКАТА Й СИЛА?

Остарял дървен уред, служещ за намотаване на изпреденото влакно (най-често прежда) и за подготовката му за основа за по-нататъшно тъкане. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, направен от стъбло или клон, като в другия край има перпендикулярно монтирана дървена дъсчица. Преждата се намотава надлъжно по дължината на ствола, преминавайки между двата рога на вилообразното разклонение горе и върху перпендикулярната дъсчица долу. Така намотаната прежда се нарича чилѐ.

Според българските народни вярвания мотовилката има МАГИЧЕСКА СИЛА: от нея се плашат и странят змейовете, самодивите и лошите духове изобщо. Въпреки това народната вяра забранява намотаването с мотовилка да става над малко дете, тъй като то ще бъде залюбено впоследствие от змей (ако е момиче) или от самодива или змеица (ако е момче). Забранено е също така с мотовилка да се удрят малки деца, моми и ергени. Мотовилката се използва и при някои баяния; вярва се, че родилка пострадала от лахуси, може да бъде изцерена с мотовилка.

В целия свят от древни времена тъкането е било дейност осъществявана от жени. Пък може и да  запозная с една история от Гвателама и тъкачките на истории отвъд океана. Да отидем на гости в Андите например. Имате още малко търпение. 

Read More